Определение № 9458 от 10.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8284/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Славчев, чрез процесуален представител адв. С. Харизанов, против Определение № 486/17.01.2023 г., постановено по адм. дело № 177/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице мълчалив отказ на органа. Моли съда да отмени атакувания акт. Ответникът по частната жалба – министърът на здравеопазването не изразява становище в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от И. Славчев срещу мълчалив отказ на министъра на здравеопазването по молба с вх. № 94-2754/08.11.2022 г. да издаде заповед, с която да му осигури преглед с апаратурата Wavefront Аберометрия, като се посочи лечебно заведение и/или специалист, който притежава квалификация за използването на апаратурата Wavefront Аберометрия, при прилагането на функцията й Spread Function. Първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай в Закона за здравето или в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването не съществува норма, която да задължава министъра на здравеопазването да осигурява медицински прегледи на конкретни лица. Предвид горното, обоснова извод досежно липсата на формиран по молбата от 08.11.2022 г. мълчалив отказ на органа, поради което е прието наличието на отрицателна предпоставка по чл. 159, т. 1 от АПК за допустимост на производството и същото е прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно. При установените по делото фактически обстоятелства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбата, с която е сезиран е недопустима, на основание чл. 159, т. 1 АПК, като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване. Допустимостта на оспорването представлява абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото, респективно - за разглеждане на искането по същество, поради което за нея съдът следи служебно. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК съставлява законно презумирано отрицателно по съдържание волеизявление от страна на компетентния административен орган по отправено до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание. Следователно мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК на задължение на административния орган да разгледа отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. В процесния случай искането, с което е сезиран органът е за осигуряване на преглед с конкретна апаратура – Wavefront Аберометрия, при прилагане на функцията й Spread, което е извън нормативноустановените компетенции на министъра на здравеопазването. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател относно разписани в нормата на чл. 5, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ) правомощия на министъра на здравеопазването, които му вменяват задължение за произнасяне по искания за осигуряване на медицински прегледи на граждани. Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху медицинските дейности, сред които и дейността по медицинска експертиза, съгласно чл. 5, ал.1, т.4 и чл. 110 от ЗЗ, но това са общи надзорни и управленски функции, свързани с финансовото и структурно обезпечаване на медицинската експертиза. При липсата на нормативно призната компетентност, съответно задължение на органа да се произнася с издаване на индивидуален административен акт със съответния предмет, не може да се формира и отказ, включително и мълчалив, който да бъде годен за обжалване пред съда. Липсата на формиран мълчалив отказ, който да е годен обект за обжалване, изключва дефинитивно правомощието на първоинстанционния съд да се произнесе по съществото относно сезиралата го жалба, защото процесуално недопустимата жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа по същество. Налице е ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, и предвид липсата на предмет на жалбата, Административен съд – София-град е приложил правилно разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, като я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Съдът е постановил правилно и законосъобразно определение, съответстващо на данните по делото, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,