Определение № 2021 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по спортни танци“ (СНЦ „БФСТ“/Сдружението) срещу Определение №10648 от 04.12.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 9990/2023 г. С определението съдът е оставил без разглеждане жалбата на СНЦ „БФСТ“ срещу Отказ, изх. №09-00-1672/9 от 28.06.2023 г. на заместник-министъра на младежта и спорта, с който Сдружението е уведомено, че не са налице данни представляващи основание за прилагане на чл. 24 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) за отнемане на спортен лиценз на Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че мотивите на съда са, че молбата на Сдружението има характер на сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 АПК и решението по него не подлежи на обжалване съгласно чл. 124, ал. 2 АПК. Счита, че в случая не е налице някое от посочените в чл. 107, т. 4 АПК условия, за да може молбата да бъде определена като сигнал. Сдружението е поискало от министъра на младежта и спорта да издаде заповед за отнемане на спортния лиценз на Сдружение „Българска Федерация на клубовете по спортни танци“ т.е. молбата е за издаване на индивидуален административен акт. На основание чл. 21 АПК отказът за издаване на такъв акт е също индивидуален административен акт и като такъв подлежи на оспорване. Сдружението разполага с правен интерес да оспорва отговора по подадената от него молба, тъй като е засегнато от издадения акт. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС спортен лиценз се издава само на една спортна федерация. Сдружение „Българска Федерация на клубовете по спортни танци“ не е приета за член на Световната Федерация по спортни танци и не отговаря на условията на ЗФВС за издаване на лиценз. Само едно лице (федерация) от една държава може да бъде член на Световната федерация по спортни танци и това лице е СНЦ „БФСТ“. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 12 ЗФВС императивно предвижда задължение за административния орган за отнемане на спортния лиценз на спортна федерация с издаден лиценз, ако същата няма членство в съответната международната спортна организация по съответния вид спорт. Посочената разпоредба регламентира и правото на СНЦ „БФСТ“ да отнема правата за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт на друга спортна федерация в страната, което Сдружението е сторило спрямо Сдружение „Българска Федерация на клубовете по спортни танци“. От изложеното следва, че СНЦ „БФСТ“ е лице, на което законът е предоставил правото да иска от министъра на младежта и спорта отнемане на спортния лиценз на лицензираната спортна федерация по съответния вид спорт. При неизпълнение на задължението на министъра за отнемане на спортния лиценз единствено на СНЦ „БФСТ“ е предоставена правната възможност за обжалване на този отказ за издаване на поискания индивидуален административен акт. В противен случай би се допуснала липса на съдебен контрол относно отказа от страна на административния орган за издаване на индивидуален административен акт, който следва да бъде издаден от него при условието на обвързана компетентност. С влязло в сила Решение №558 от 24.01.2022 г. по адм. дело №5499/2021 г. на петчленен състав на ВАС е отменена Заповед №РД-10-11 от 16.07.2019 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отнет спортният лиценз на СНЦ „БФСТ“. С влязло в сила Решение №2 от 03.01.2023 г. по адм. дело №9310/2022 г. на петчленен състав на ВАС е потвърдено Решение №7234 от 18.07.2022 г. по адм. дело №5121/2020 г. на Седмо отделение на ВАС, с което е отменен мълчаливият отказ за издаване на спортен лиценз на СНЦ „БФСТ“ по реда на §6, ал. 4 от ПЗР на ЗФВС по подаденото от СНЦ „БФСТ“ Заявление, вх. №09-00-4569 от 27.12.2019 г. С оглед влезлите в сила решения по двете производства е възобновен правният интерес на СНЦ „БФСТ“ да иска отнемане на спортния лиценз на Сдружение „Българска Федерация на клубовете по спортни танци“. При наличието на спортен лиценз за спорта „спортни танци“ с титуляр СНЦ „БФСТ“ министърът недопустимо и в нарушение на закона е издал втори лиценз за същия вид спорт на друга федерация. Със Заповед №РД-09-56 от 06.02.2023 г. министърът на младежта и спорта е отказал издаването на безсрочен спортен лиценз на СНЦ „БФСТ“, без да разгледа заявлението на Сдружението по реда на §6 от ПЗР на ЗФВС, както го е задължил съдът. СНЦ „БФСТ“ е обжалвало този отказ и той е предмет на разглеждане по адм. дело №3626/2023 г. на ВАС, Седмо отделение. Единственият мотив за отказа на министъра на младежта и спорта да издаде на СНЦ „БФСТ“ безсрочен спортен лиценз по новия ЗФВС е наличието на лиценз, издаден на Сдружение „Българска Федерация на клубовете по спортни танци“. Следователно процесната заповед за издаване на безсрочен спортен лиценз на Сдружение „Българска Федерация на клубовете по спортни танци“, съответно отказът за отнемането на този лиценз, непосредствено засягат правата и законните интереси на СНЦ „БФСТ“. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – заместник-министърът на младежта и спорта изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си АССГ е посочил, че производството е образувано по жалба на СНЦ „БФСТ“ против отказ, обективиран в Писмо, изх. № 09-00-1672/9 от 28.06.2023 г. на заместник-министър на младежта и спорта. Отказът е постановен по Молба, вх. № 09-00-1672 от 23.02.2023 г. на Министерството на младежта и спорта, с която от СНЦ „БФСТ“ е направено искане да бъде отнет Спортен лиценз № 45 от 20.12.2019 г. на Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци" за спорта „спортни танци“, издаден със Заповед № РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта. При така установеното съдът е приел, че оспореният отказ има характера на сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 АПК и решението по него не подлежи на обжалване съгласно чл. 124, ал.2 АПК. Оставил е без разглеждане жалбата на СНЦ „БФСТ“ и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. В случая министърът на младежта и спорта е бил сезиран с искане за отнемане на Спортен лиценз №45 от 20.12.2019 г. издаден на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ за извършване на спортна дейност за вид спорт „спортни танци“, със Заповед №РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта. Както е посочил и частният жалбоподател, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗФВС спортен лиценз се издава само на една спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 или многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2, но от тази разпоредба не следва извод, че претендиращата да има право на спортен лиценз спортна федерация, има и право да иска да бъде отнет спортния лиценз на друга федерация за същия спорт. Спазването на нормативното изискване на чл. 19, ал. 1 ЗФВС е служебно задължение на министъра на младежта и спорта, който има право и е длъжен да издаде, отнеме или прекрати спортния лиценз при наличие на предвидените в закона предпоставки. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 12 ЗФВС, според която министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отнема спортния лиценз, когато спортната федерация е с отнето или прекратено членство в съответната международна спортна организация с влязъл в сила акт на международната организация или с отнети от член на международната спортна организация права за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт, не създава допълнителни права на спорта федерация, която твърди, че е член на международната спортна организация по съответния вид спорт. Независимо, че издаването на спортен лиценз на една спортна федерация е възможно да рефлектира върху правната сфера на останалите спортни федерации, това засягане не е пряко и непосредствено, поради което и в това производство не се конституират заинтересовани лица. По аргумент на по-силното основание упражняването на правомощията по чл. 24 ЗФВС засяга само спортната федерация, чийто спортен лиценз се отнема със заповед на министъра на младежта и спорта. Останалите правни субекти, независимо от тяхното отношение към проблема, не са заинтересовани страни в административното производство, което се образува служебно при наличие на някое от основанията по чл. 24, ал. 1 и ал. 3 т. 2 ЗФВС или по искане на спортната федерация при условията на чл. 24, ал. 3 ЗФВС. Административен акт, издаден на основание чл. 24 ЗФВС, не създава права или задължения, не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на правни субекти, различни от спортната федерация, чийто спортен лиценз се отнема, поради което и отказът да се издаде такъв акт също не е в състояние да окаже подобно влияние. Следователно предпоставките по чл. 24, ал. 1 ЗФВС, не пораждат право за конкретен правен субект да иска отнемане на спортен лиценз, а само задължение за министъра на младежта и спорта да упражни правомощията ако установи, че са налице. В този смисъл е Определение №10038 от 24.10.2023 г. на ВАС, петчленен състав, по адм. дело №8166/2023 г. Предвид посоченото сезирането на министъра на младежта и спорта с искане да се отнеме спортният лиценз на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ представлява сигнал по Глава Осма на АПК и по него не е формиран подлежащ на оспорване отказ. Дял втори, глава осма, раздел трети на АПК регламентира производството по т.нар. „сигнали“. Производството по сигнала е самостоятелно производство, отделно от производството по отнемане на лиценза. Страни в производството по сигнала са сигнализатора и сигнализирания орган, а страни в производството по отнемане на лиценза са лицензираното дружество и компетентния да отнеме лиценза орган. Разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и чл. 109 АПК дават право на всеки гражданин и организация да подават сигнали, но това право се ограничава само със сезирането на компетентния административен орган. Същото не обосновава наличието на правен интерес тези лица и организации да оспорват постановените решения по подадения от тях сигнал. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК изрично предвижда, че решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Неоснователни са изложените в частната жалба съображения, че в случая не е налице някое от посочените в чл. 107, т. 4 АПК условия, за да може молбата на СНЦ „БФСТ“ да бъде определена като сигнал. Искането на Сдружението до министъра на младежта и спорта съставлява сигнал съдържащ твърдения за незаконосъобразно бездействие на административен орган, а именно бездействието му според СНЦ „БФСТ“ да отнеме издадения на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ лиценз. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 12 ЗФВС министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отнема спортния лиценз, когато спортната федерация е с отнето или прекратено членство в съответната международна спортна организация с влязъл в сила акт на международната организация или с отнети от член на международната спортна организация права за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт. Правото на член на международната спортна организация да отнема права на друга организация за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт не може да се приравни на правото му да бъде страна в производството по отнемане на нейния лиценз. Инициативата за отнемане на лиценз може да бъде само на компетентния административен орган. Правомощията на министъра на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 24 ЗФВС се осъществяват служебно, а сезирането му от дадено лице не го задължава да предприеме предвидените в закона свои правомощия, ако прецени, че не са налице предпоставките за това. Третото лице не разполага регламентирано в нормативен акт субективно право да задължи административния орган да отнеме спортен лиценз, поради което не разполага и със субективно право да оспори отказа му да стори това. Правата си за издаване на лиценз СНЦ „БФСТ“ може да защити в производството по оспорване на Заповед №РД-09-56 от 06.02.2023 г., с която министърът на младежта и спорта е отказал издаването на лиценз на Сдружението. По оспорването на тази заповед е образувано адм. дело №3626/2023 г. на ВАС, Седмо отделение, приключило с Решение №1819 от 15.02.2024 г., подлежащо на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд. Предвид изложеното правилен е изводът на АССГ, че жалбата на СНЦ „БФСТ“ е подадена против акт, който не подлежи на съдебно оспорване. Тя правилно е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено. Обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора СНЦ „БФСТ“ следва да бъде осъдено да заплати претендираното от ответника по частната жалба юрисконстултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100 (сто) лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение