Определение № 390 от 11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3321/2015 г.

Подадена е частна жалба вх. № 10207/24.09.2015 г. от С. Г. С. и С. И. С., последния чрез адв.С. С. против определение № 291/13.08/2015 г. по гр.дело № 3321/2015 г. на ВКС, IV г.о., с което е варната частна жалба вх. № 8908/04.08.2015 г., подадена от молителите С. И. С. и С. Г. С.. С частната жалба жалбоподателите са поискали освобождаване от внасяне на държавна такса от 15 лв. по подената частна жалба. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената молба е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Видно от приложената към молбата декларация за материално и гражданско състояние жалбоподателите са съпрузи и имат едно дете – родено на 09.04.2000 г., собственици са на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], за който твърденията са, че е възбранен по няколко изпълнителни дела и 28% е СИО, на дворно място, находящо се в [населено място], [улица], с твърдения, че е възбранено. От същата декларация се установява, че жалбоподателите са собственици на поземлен имот в землището на [населено място] от 8 дка с твърдения, че е обявен на публична продан, апартамент в [населено място], [улица], ет.3, за който е отразено в декларацията, че се води продаден на публична продан. С. С. е собственик на ½ ид.част от недвижим имот в село край [населено място], съответно е собственик на етаж от 23 кв м. от вила в селищно образувание „П.” край [населено място] с твърдения, че е възбранен. С. С. е собственик на земеделски земи в землището на [населено място], [община], обл.С., за които се твърди, че са възбранени по изпълнителни дела и малоценен имот в село, обл.М. на ниска стойност. От същата декларация е видно, че двамата жалбоподатели са декларирали, че не притежават в собственост МПС, акции и дялове от търговски дружества. Доходите на С. С. са 340 лв. месечно от трудов договор. Според посочената декларация на 22.07.2015 г. С. С. е възстановена като адвокат с решение по гр.дело № 13/2015 г. на ВКС, III г.о., че доходите на същата за 2014 г. са по 400 лв. месечно и по 420 лв. месечно за 2015 г. Съдът взема предвид доходите на всеки от жалбоподателите и имущественото им състояние и преценява, че не са налице предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК и жалбоподателите не следва да бъдат освободени от заплащане на дължимата държавна такса от 15 лв. по подадената частна жалба. С оглед доходите и имущественото състояние на всеки от жалбоподателите по възможностите на последните е да заплатят държавната такса по подадената частна жалба с вх. № 10207/2409.2015 г., поради което молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение