Определение № 8706 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2024 г.

Образувано е по молба на прокурор Б. К. Г. за изменение на Определение №5933/15.05.2024 г. по адм. дело 3560/2024 г. по описа Върховния административен съд в частта за разноските. Поддържа доводи за недължимост на разноските, поради липса на за тяхното реално извършване от страна на ответната страна по касационното дело. Ответникът – и.ф. главен прокурор на Република България е изразил становище за неоснователност на искането. Върховен административен съд намира искането за процесуално допустимо, тъй като е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна в производството. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело № 3560/2024 г. на ВАС е приключило с Определение № 5933 от 15.05.2024 г. на ВАС, шесто отделение, с което съдът е оставил в сила Определение № 2322 от 01.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2222/2024 г. по описа на Административен съд – София-град по жалба срещу Заповед № РД-04-434/05.12.2023г. на изпълняващ функциите главен прокурор на Република България, с която е наредено да се извърши проверка на място в Софийска районна прокуратура на работата на прокурор Б. Г. по възложените му преписки и досъдебни производства. С посочения съдебен акт частният жалбоподател е осъден да заплати в полза на Прокуратурата на Република България деловодна разноски в размер на 150 лева. Отговорността за разноски е свързана с изхода на правния спор и е негова последица. Страната, която го е загубила, дължи на насрещната страна (тази, в чиято полза е постановен съдебният акт) направените в производството разноски. В случая изходът на делото е неблагоприятен за частния жалбоподател, а от делото е видно, че ответникът е представляван от юрисконсулт, който е изготвил отговор на частната жалба и е заявил своевременно претенцията си за разноски в производството, поради което и по аргумент от чл.143, ал.3 от АПК, приложим на основание чл.236 във вр. чл.228 от АПК, искателя дължи разноски на ответника юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Доводът, поддържан от искателя, че не е извършено процесуално представителство в съдебно заседание не обосновава недължимост на посочените разноски. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК Върховен административен съд, шесто отделение