Определение № 1607 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2714/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (нататък и КОНПИ) срещу въззивно решение № 329/15.11.2024 г. по в.гр.д. № 1674/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260648/26.04.2023 г. по гр.д. № 14318/2018 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу А. Т. П. иск с правно основание чл.142, ал.2, предл.2 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на недвижим имот в [населено място]. Ответникът по касационната жалба А. Т. П. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по иск, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна. Касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за отнемане в полза на държавата на недвижим имот в [населено място], следва да бъде допуснато по изведения от касационния жалбоподател правен въпрос (№ 7 в неговото изложение): Суми, отпуснати от търговска банка по договор за кредит, представляват ли винаги законен източник на доход, в случай, че средствата използвани за погасяване на кредита са незаконно придобити? Въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел следното: по делото не се установява и една от абсолютните предпоставки за отнемане на имущество от държавата, а именно значително несъответствие от 150 000 лева. по смисъла на § 1, т.3 от ПЗР на ЗОНПИ по отношение на съответника С., доколкото, видно от съдебно-счетоводната експертиза, такова би било налице единствено ако изтеглените от него банкови кредити през проверявания период бъдат отнесени като незаконен източник на доход. Дори счетоводно такава операция да е допустима, юридически тя е лишена от всякакво основание. Това е така, защото сумите, отпуснати от търговска банка по договор за кредит, представляват винаги законен източник на доход, независимо дали средствата, използвани за погасяване на кредита, са незаконно придобити. Този въпрос е разрешен в противоречие с посоченото от касационния жалбоподател решение № 215 от 12.10.2017г. по гр.д. № 432/ 2017 г. на ВКС, IV г.о., с което е прието следното: Съдебната практика допуска получените по договори за банков кредит суми да не бъдат считани за законен източник на доход, но ако липсват доказателства задълженията по тези договори да са погасени със средства от законен източник. С това е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по иска за отнемане в полза на държавата на недвижим имот в [населено място]. Касационният жалбоподател извежда и въпроси, свързани със съдебните разноски във въззивното производство във връзка с частичното оттегляне на въззивната жалба, които не са обуславящи, тъй като касационният жалбоподател не е направил искане за изменение на решението в тази част (за разноските) по реда на чл.248 ГПК и въззивният съд не е постановил определение по реда на чл.248 ГПК, което да подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3 ГПК. По тази част от жалбата не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното съдът