Определение № 5810 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4458/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. във вр. с чл.254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Найденова от [населено място] срещу определение №2936 от 19.03.2024г., постановено по адм.дело №2635/2024г. на Административен съд София – град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго такова, с което да бъде постановено прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, изразяващи се в изземване и ограничаване достъпа до единствено жилище в [населено място], [район], [жк], [адрес], извършени на 13.03.2024г. около 10.00ч. Ответникът – кметът на район „Младост“ при Столична община, чрез пълномощника си, с писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното определение и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение /чл.254 от АПК/ и от страна по делото, за която то е неблагоприятно. Следва да се приеме, че частната жалба не е и просрочена, въпреки че не е подадена след законовия тридневен срок по чл.254, ал.1 от АПК, тъй като с обжалваното определение административният съд е определил по-дълъг от установения в закона срок – 7 дневен. При това положение и на основание чл.62, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 АПК, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. В случая обжалваното определение е съобщено на 28.03.2024г., а частната жалба е подадена на 03.04.2024г., следователно преди изтичане на определения от съда срок. Затова и на посоченото правно основание частната жалба не се смята за просрочена. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по адм. д. №2635/2024г. на Административен съд София – град е било образувано на13.03.2024г. по постъпило на същата дата искане на Н. Найденова съдът да постанови прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона, изразяващи се в изземване и ограничаване достъпа до единствено жилище в [населено място], [район], [жк], [адрес], от страна на длъжностни лица от район „Младост“ - Столична община, извършени на 13.03.2024г. около 10.00ч. С обжалваното определение на Административен съд София – град, е отхвърлено искането на Н. Найденова с правно основание чл.250, ал.1 от АПК. За да постанови този резултат административният съд е приел, че към датата на подаване на искането с правно основание чл.250 от АПК са извършени действия по изземване и ограничаване достъпа до жилище с адрес [населено място], [район], [жк], [адрес], извършени на 13.03.2024г. около 10.00ч. Съдът е счел обаче, че тези действия се основават на решение №7110 на Административен съд София-град от 21.11.2023г. и заповед за прекратяване на наемните правоотношения с вх. №РМЛ23-РД48-3 от 15.06.2023г. на кмета на район „Младост“ - Столична община. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. Неправилно административният съд е приел, че действията по изземване и ограничаване достъпа до жилището са извършени на основание административен акт - заповед за прекратяване на наемните правоотношения с вх. №РМЛ23-РД48-3 от 15.06.2023г. на кмета на район „Младост“ - Столична община. С тази заповед единствено са прекратени на основание чл.46, ал.1, т.7 от Закон за общинската собственост (ЗОС) наемните правоотношения между Н. Найденова и район „Младост“ - Столична община. Но тази заповед не съдържа основание за изземване на имота, за което е било необходимо издаване на друга, нова заповед по чл.65, ал.1 от ЗОС. Включеното в заповед с вх. №РМЛ23-РД48-3 от 15.06.2023г. на изречение жилището да се освободи в едномесечен срок от получавано на заповедта не е изпълнително основание по чл.268 от АПК и не подлежи на принудително изпълнение. А с решение №7110 от 21.11.2023г. по адм. д. №6551/2023г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Н. Найденова срещу заповед с вх. №РМЛ23-РД48-3 от 15.06.2023г. Съдебното решение е част от процедурата по оспорване на заповедта, респ. по влизането й в сила. Затова съдебното решение също не е изпълнително основание по чл.268 от АПК. В този смисъл извършеното на 13.03.2024г. изземване на имота от длъжностни лица от район „Младост“ - Столична община е било незаконосъобразно, тъй като не се основава на административен акт или на закона. Като несъществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да се посочат: 1. произнасянето от съда с определение, а не с разпореждане според изискването на чл.253 от АПК и 2. определянето на 7-дневен срок за обжалвана на постановеното определение, а не тридневен срок според чл.254, ал.1 от АПК. Независимо от изложеното, обжалваното определение е правилно като краен резултат, предвид следното: За да е налице хипотезата на чл.250, ал. 1 от АПК и искателят да може да получи търсената защита, е необходимо кумулативно да са налице следните юридически факти: да е налице фактическо действие, което се извършва от името на административен орган или от длъжностно лице в администрацията; това действие да не се основава на административен акт или на закона; и към момента на търсената защита действието да не е прекратено. Ако действието е вече извършено или преустановено, този ред за защита е неприложим, независимо дали е бил постигнат целения с него резултат, защото прекратяването му вече е осъществено, респ. съдебното решение за безусловното му прекратяване по чл.253, ал.2 от АПК би било безпредметно. Защитата по чл.250 и сл. АПК намира приложение само когато незаконосъобразното фактическо действие продължава да се осъществява, тъй като целта на производството е преустановяването му чрез разпореждане на съда. В този смисъл определение №8734 от 02.07.2020г. по адм. д. №5136/2020г. на ВАС, V отд., определение №2036 от 23.02.2023г. по адм. д. №1772/2023г. на ВАС, III отд., определение №12177 от 10.11.2016г. по адм. д. №12290/2016г. на ВАС, III отд. В случая фактическото действие, което искателят е искал да бъде преустановено - изземване и ограничаване достъпа до жилището, се установява, че вече е било приключило към момента на подаване на искането по чл.250, ал. 1 от АПК – жилището е било иззето, заключено и запечатано. Затова не е налице основание за произнасяне по реда на чл.250 и сл. АПК поради безспорно установеното, че твърдените действия от 13.03.2024г. са прекратени на датата, на която са извършени. Доводите в частната жалба за нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита на човека и основните свободи нямат отношение към производството по чл.250, ал. 1 от АПК, в което се преценяват единствени предпоставките, посочени в по-предходния абзац. В това производство не се извършва преценка дали правилно е разпоредено изземване на имота. Затова като е отхвърлил искането на Н. Найденова, административният съд е постановил законосъобразно определение като краен резултат. Затова то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,