Определение от 16.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10136/2022 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Иванова – Духлевска от гр.Плевен, [улица], [адрес], чрез пълномощника й адв.С. Младенов, против решение № 391 от 26.09.2022г. на Административен съд – Плевен, шести състав, постановено по адм.д. № 537/2022г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № Р - 04001521006728 – 091 – 001/28.03.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта относно определени задължения за ДДС за данъчен период 09.02.2021г. – 28.02.2021г. в размер на 8 803,68лв. и лихви в размер на 926,91лв., като е осъдил жалбоподателката да заплати на Д“ОДОП“- В.Търново разноски по делото в размер на 911,14лв. Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 09 май 2023г., на което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване. В срока за произнасяне съдът констатира, че са налице условия по чл.229,ал.1,т.4 ГПК във връзка с чл.144 АПК за спиране на производството по настоящето делото. Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция са следните: От данните по делото е видно, че производството пред Административен съд – Плевен по жалба на С. Иванова – Духлевска от гр.Плевен, [улица], [адрес], [ЕГН], против Ревизионен акт № Р - 04001521006728 – 091 – 001/28.03.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 60 от 13.06.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново, в частта относно определени задължения за ДДС за данъчен период 09.02.2021г. – 28.02.2021г. в размер на 8 803,68лв. и лихви в размер на 926,91лв. В същото време пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С - 122/23 по преюдициално запитване на Върховен административен съд – София по адм.д. № 12086/21г. със следните въпроси: 1. Национална правна уредба, която при освобождаването по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, третира различно данъчно задължени лица, в зависимост от бързината, с която достигат прага на оборота за задължителна регистрация по ДДС, нарушава ли принципите на общата система на ДДС в ЕС?; 2. Директива 2006/112 на Съвета допуска ли национална правна уредба, според която освободеният характер на доставка по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 зависи от изпълнението в срок на задължението на доставчика за подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС? 3. По какви критерии, изведени от тълкуването на Директивата за ДДС, следва да се преценява дали посочената национална правна уредба, която предвижда възникване на данъчно задължение в случай на късно подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС, има санкционен характер? Съпоставките на изложените обстоятелства налагат извод, че фактите в главното производство, по което е отправено преюдициалното запитване и фактите в настоящото производство, са идентични с тези по настоящето делото. Връзката между процесното производство и предметът на спора по дело С – 122/23 на Съда на Европейския съюз съставлява хипотеза по чл.229,ал.1,т.4 ГПК във вр. с чл.144 АПК и обуславя необходимостта от спиране на производството по настоящето дело. Предвид на изложеното определението за даване на ход на делото по същество от 09.05.2023г. следва да бъде отменено и производството по настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК във вр. с чл.144 АПК до приключване на производството по дело С – 122/23 на Съда на Европейския съюз. Водим от горното и на основание чл.253 ГПК във вр. с чл.144 и чл.229,ал.1,т.4 ГПК във вр. с чл.144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,