Определение № 2197 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3487/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на С. А. Д., Р. Н. Д. и А. Н. Д., чрез адв. Т. С. касационна жалба с вх.№ 11614 от 23.04.2025 г. срещу решение № 166 от 18.02.2025 г., постановено от Окръжен съд - Варна по гр.дело № 2163/2024 г. по описа на същия съд. С него е потвърдено решение № 2966/05.08.2024 г. по гр.д. № 11525/2022 г. по описа на ВРС за признаване за установено в отношенията между ищцата Е. Е. Е. и ответниците С. А. Д., Р. Н. Д. и А. Н. Д., че ищцата е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с посочени граници на реалната част.

Касаторите считат решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради нарушения на материалния и процесуалния закон – нарушения при обсъждането на гласните и писмени доказателства; при прилагането правилата за придобивната давност и прекъсването й. В нарушение на материалния закон били правните изводи относно валидността на сделката, с която праводателят на ищцата закупил имота от реституирания собственик преди завършването на реституционната процедура; относно характера на упражняваната от ответниците фактическа власт.

В изложението към касационната жалба са формулирани множество процесуално-правни и материално-правни въпроси:

1. От кой момент започва да тече придобивната давност срещу реституиран собственик, при условие че не е издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а е приложена процедура по чл. 13 от същия закон?

2. Нищожна ли е съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД сделка с предмет имот, за който към момента на прехвърлянето не е приключила реституционната процедура и не е налице конститутивен акт на възстановяване?

3. Допустимо ли е съдът да квалифицира правното положение на ответниците като държатели, а не като владелци, с оглед упражняваната фактическа власт върху процесния имот?

4. Налице ли е правно основание за квалифициране на фактическата власт като владение, когато отсъствието на реституирания собственик или неговата незаинтересованост към имота е довело до невъзможност за манифестиране на намерението за своене, като това намерение не е могло да бъде изразено пред собственика или неговия правоприемник?

5. Необходимо ли е преобръщането на държането във владение от заварени ползватели да се манифестира пред реституирания собственик, дори когато последният не е упражнявал фактическа власт или не е известен, и какво е правното значение на пасивността на реституирания собственик за приложението на чл. 69 и чл. 72 ЗС?

6. Допустимо ли е съдът да пренебрегне отсъствието на действия за манифестиране на намерението за владение пред реституирания собственик, когато той не е предприел действия за възстановяване на собствеността и не е изпълнил задълженията си?

7. Допустимо ли е съдът да приеме, че възраженията за придобивна давност не могат да се основават на действията по възстановяване на правото на собственост, ако те не са извършени в предвидените срокове и при неспазване на процедурата?

8. Налице ли е основание да се счита, че отсъствието на плащане на стойността на подобренията от реституирания собственик за период от почти 10 години води до възможността на ответниците да се разглеждат като владелци на процесния имот?

9. Допустимо ли е придобиване по давност на реално обособена част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ, при условие че тази част е упражнявана като самостоятелен обект повече от 10 години?

Касаторите поддържат и наличие на очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК във връзка с приложението на § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ; на чл.19 ЗУТ; както и за възможността за манифестиране на владението.

Ответницата оспорва касационната жалба. Третото лице помагач В. В. не изразява становище.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за вещно право върху недвижим имот, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Пренесеният пред въззивния съд спор е по предявен от Е. Е. срещу ответниците иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на реална част от собствения й поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Ищцата е твърдяла, че е придобила имота от В. В., който го закупил от реституирания собственик П. К., в чиято полза правото на собственост е възстановено с решение на ПК Варна след завършена процедура по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Ответниците, които не оспорват, че владеят имота, са направили възражения за нищожност поради липса на предмет на придобивната сделка, по която В. В. е купил имота, тъй като към този момент не бил влязъл в сила ПНИ за имота. Направили са и възражение за придобиване на имота по давност.

За да потвърди решението на районния съд, с което искът е уважен, въззивният съд приел, че ищцата е придобила правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място] с площ от 1058 кв.м. по договор за продажба от 20.09.2021 г. с В. Г. В., който на 29.09.2003 г. закупил от П. Я. К. имота, описан като земеделска земя от 1058 кв.м., представляваща ПИ № * по неодобрения ПНИ „А.“ на землището на[жк], идентичен с имот № * в местността „Б.“, при съседи имоти №№ *, *, *, път и имот № *. Правото на собственост на П. К. било признато с решение от 13.04.2000 г. на ПК Варна за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на нива от 4379 дка, находяща се в терен по § 4 на В., в местността „Б.“, който имот представлявал пл.№ * и включвал част от имот пл.№№ *, *, *, *, *, * по КП „А.“.

Прието е, че процесният имот е бил част от имота с площ 1дка в землището на [населено място], предоставен на наследодателя на ответниците А. Г. Т. за ползване въз основа на акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Последният упражнил правото си по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на изкупуване на 600 кв.м. от имота и бил призната за собственик на 600/1258 кв.м. от имот пл.№ * по КП „А.“, целият от 1258 кв.м. Окончателната оценка на подобренията и трайните насаждения в имот пл. № * по помощния план на с.о. „А. М.“ в землището на кв. В., [община], е определена със съдебно решение от 16.12.2009 г. на 3136 лева. Заплащането на подобренията е извършено от В. В. на 15.11.2019 г.

Планът на новообразуваните имоти на местност „А.“ бил одобрен със заповед от 15.11.2003 г. Въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза съдът приел, че новообразуван имот /НИ/ * е получен от територията на ПИ * по КП, останала след отделяне на 600 кв.м. на ползвателя А. Г. Т.; част от територията на ПИ * с площ 123 кв.м. и част от територията на ПИ * с площ 187 кв.м.

От анализа на свидетелските показания съдът приел, че имотът с площ около 1 дка се ползва и обработва от ответниците в рамките на оградата, съвпадаща с границите на ПИ * по КП от 1987 г.

При тези факти съдът изложил от правна страна, че с влизане в сила на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, имаща конститутивно действие, административната процедура по възстановяване в полза на П. К. на процесния недвижим имот, предоставен за ползване на граждани по силата на 7 пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е приключила. Разпореждането с имота преди влизане в сила на ПНИ е действително.

Посочено е, че с влизане в сила на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 1992 г. ползвателите, на които са били предоставени земеделски земи по силата на посочените в нормата актове, придобиват качеството на държатели на предоставените им имоти като за земите над размерите по §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, които се възстановяват на бившите собственици, било признато право на задържане до заплащане от реституираните собственици на подобренията, извършени от ползвателите. Тъй като законът определял фактическата власт като държане, била оборена презумпцията на чл.69 ЗС. За да бъде придобит имотът по давност, държателят следва да докаже превръщането на държането във владение чрез едностранни действия, отричащи правата на реституираните собственици и демонстриращи промяна на държането във владение. Съдът посочил, че такова демонстриране е установено по делото най-рано през 2021 г., когато ответниците попречили да бъде извършено трасиране имота на ищцата. Изложено е, че моментът на плащане на подобренията е ирелевантен за характера на упражняваната от ответниците фактическа власт, защото държането може да се трансформира във владение само при манифестиране на това намерение на действителния собственик. Изложени са допълнителни съображения за неоснователност на възражението за придобиване на имота по давност поради ограничението на чл.200, ал.1 ЗУТ – тъй като остатъкът от имота не отговаря на изискванията за самостоятелен парцел.

С оглед изложените решаващи мотиви поставените от касаторите въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият въпрос не е разрешен от въззивния съд, който изрично е посочил, че е налице издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Вторият въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС (ТР № 3/2014 г. от 28.06.2016 г. по тълк.д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС), според която в която невъзможност на предмета по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр.1 ЗЗД ще е налице само ако при сключването на сделката предметът е неосъществим по субективни или обективни причини; нищожност поради невъзможен предмет на договора е налице не когато предметът на договора липсва /не съществува/, тъй като договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните /напр. земеделска земя, която се очаква да бъде възстановена/, а когато предметът още при сключването на договора е невъзможно да възникне, а в противен случай - ако при сключването на договора възникването на неговия предмет е било възможно, договорът обвързва валидно страните. В съответствие с посочената практика въззивният съд е приел, че договорът, с който В. В. е придобил от П. К. правата й върху реституирания имот е валиден и е произвел вещно-прехвърлителен ефект. Третият въпрос не е правен, а фактически, защото отговорът му зависи от установените обстоятелства. Следващите три въпроса не са разрешени от въззивния съд, защото довод за невъзможността да се манифестира намерението на ответниците да своят имота не е бил правен пред инстанциите. Не е налице основание за допускане на касация по поставените седми и осми въпроси, по които е налице съдебна практика, че превръщането на държането във владение чрез едностранни действия на държателя може да се извърши чрез словесни изрази или фактически действия, чрез които отрича правата на реституирания собственик и му демонстрира промяната на държането във владение, с която обжалваното решение е съобразено. От значение са действията на упражняващия фактическата власт, защото елемент от фактическия състав на придобивната давност е именно неговото субективно отношение към имота. Последният формулиран въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд, който е изложил съображенията по приложението на чл.19 ЗУТ като допълнителен мотив за неоснователност на възражението за придобивна давност.

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправните норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. Съдът е изложил мотиви, че реституционната процедура е завършена, че прехвърлянето на имота е валидно. Нормите на ЗУТ и ЗС относно придобивната давност са приложени в съответствие с точния им смисъл, както и със съдебната практика по тълкуването им.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение