Определение № 6942 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5289/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Д. З., подадена чрез адвокат С. Клисурска против Определение № 1329/05.04.2024 г., постановено по административно дело № 400/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Удостоверение № 2/08.01.2019 г. на Главния архитект на Община Велинград, и е прекратено производството по делото. В жалбата се сочи неправилност и необоснованост на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна, след което делото да се върне за разглеждане на спора по същество. Развити са доводи за наличие на правен интерес за оспорващата да атакува по съдебен ред процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, още повече, че се твърди неговата нищожност. Ответникът – Главен архитект на Община Велинград не изразява становище по спора. Като съобрази предмета на правния спор и съдържащите се по делото документи, Върховният административен съд счита частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Съдебното производство е образувано по жалба на Б. Д. З., легимираща се като съсобственик на имот, който е съседен спрямо имота, за който се отнася оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация. С Удостоверение № 2/08.01.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Велинград е въведен в експлоатация строеж „Преустройство от хотел в моногофамилна жилищна сграда – апартаментен тип“, находящ се в УПИ V-2763, кв. 167 по плана на гр. Велинград, с възложител „Металика Строй“ ЕООД. Въз основа на тези факти, административният съд е достигнал до обоснован и правилен извод за недопустимост на подадената жалба на основанието по чл. 159, т. 4 АПК поради липса на правен интерес от оспорването. Наличието на правен интерес при подаване на жалбата е абсолютна процесуална предпоставка за да бъде разгледан спорът по същество. В конкретния случай, правилно съдебният състав е приел, че с оглед вида и характера на оспорения акт, правен интерес да го оспорят имат лицата, инициирали производството по неговото издаване или имащи качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Оспорващата не попада сред посочената категория лица, поради което не е легитимирана да оспори удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация, тъй като същото констатира техническата годност за ползване на строеж, находящ се в съседен имот и не ограничава по никакъв начин нейни права, свободи или законни интереси, нито пък й вменява задължения. Този извод не се променя от оспорването на удостоверението с доводи за неговата нищожност, тъй като правният интерес следва да е налице към момента на подаване на жалбата и в тази хипотеза. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че обжалваното определение е постановено при правилно приложение за закона, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,