Определение № 1094 от 29.09.2012 г. на ВКС по д. № 392/2012 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Столична община срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №2758/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен до размер от 30852 лв. и за периода 26.09.06 г. – 9.06.08 г. предявеният от Е. Н. срещу общината иск по чл.86 от ЗЗД, с който се претендира лихва за забавено плащане на обезщетение за отчужден недвижим имот. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на недопустимост на съдебното решение, тъй като искът е по чл.1 от З. и следва да се разгледа по реда на чл.203 от АПК. Намира още, че „същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл АС е решаван противоречиво от съдилищата”, като конкретното противоречие е с непредставеното и непубликувано / за което е възразила и ответницата по жалба/ решение по гр.д. №1543/02 г., на четвърто г.о. – осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Според касатора налице е и основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, „тъй като въпросът, по който се е произнесъл съдът, касае точното прилагане на специалния З. или на общия ЗЗД и решението ще е от значение за точното прилагане на закона, като по този начени ще се избегне противоречива практика”. Според З. при отчуждителните производства имотът се счита отчужден от изплащане на определеното парично обезщетение, а в настоящия случай се претендира и е присъдена лихва за период, през който ищцата е била собственик на имота. За да уважи иска за посочени период, АС е приел, че лихвата се претендира на осн. чл.86 от ЗЗД като гражданска / облигационна/ последица на административния акт - заповедта за отчуждаване на имота на осн. чл.25, ал.2, вр. с чл.23 и 21 от З.. Затова спорът е гражданскоправен. Същото е прието и в приложеното по делото р. по гр.д. №1245/09 г. на трето г.о. на ВКС, по чл.290 от ГПК. С него е присъдена лихва за забавено плащане на обезщетение за отчужден по З. имот, като е прието, че тя е гражданско задължение на ответната община. Така относно правното основание на иска и реда за разглеждането му въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. К. не е посочил точно и ясно материалноправният и/или процесуален въпрос от значение за спора като обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Недопустимо е ВКС служебно да извлича въпроса от изложението, а още по-малко от касационната жалба, в която в случая е поместено то. Дори от общия смисъл на изложеното да се приеме, че са поставени въпросите за дължимостта на лихвата за забава върху паричното обезщетение при отчуждаване на недвижим имот по З. и за началния й момент с оглед разпоредбата на чл.29, ал.1 и 4 от З. / ред. към 06.06 г./, те не са решени в противоречие с практиката на ВКС. В по-горе цитираното решение на ВКС по гр.д. №1245/09 г. и в решението на ВАС, трето г.о.№5709/10 г., на което се е позовала ищцата пред АС, е прието, че вземането за обезщетение възниква от влизане в сила на заповедта за отчуждаване. В случая според въззивния съд в самата заповед е определен срок за плащане – след 26.09.06 г. След тази дата длъжникът изпада в забава на осн. чл.84, ал.1 от ЗЗД, съответно оттогава се дължи и лихвата за забава, без за е необходима покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД. В р. по гр.д. №1430/09 г. на трето г.о. по чл.290 от ГПК е прието, че изискуемостта на обезщетението настъпва след покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД, но в процесната там заповед за отчуждаване не е определен срок за изпълнение, за разлика от заповедта по настоящото дело. Така въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.