Определение № 3873 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по молба, именувана „заявление“, на „Шопкинята“ ЕООД с [ЕИК], за допълване на решение № 7544 от 10.07.2023 г., постановено по адм. дело № 2118/2023 г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. Твърди, че същите са били своевременно поискани, но съдът не се е произнесъл по направеното искане. Иска осъждането на касационния жалбоподател – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да му заплати общо сумата от 600.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. В писмено становище от 17.08.2023 г. насрещната по искането страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3 оспорва молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като неоснователна. Искането на „Шопкинята“ ЕООД, обективирано в молбата за допълване на решение № 7544/10.07.2023 г. по адм. дело № 2118/2023 г. на Върховния административен съд в частта за разноските, е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е частично основателно по следните съображения: С решението, чието допълване се иска, състав на трето отделение при Върховния административен съд е оставил в сила решение № 1735/20.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2316/2022 г. на Административен съд – Варна, с което Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е осъдена да заплати на дружеството – искател 2300.00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от установяването на незаконосъобразността на Наказателно постановление № 03-009715/12.07.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 06.10.2022 г. до окончателното му изплащане. Видно от материалите по делото, искането за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция е направено своевременно, с отговора на касационната жалба, към който се представя Договор за правна защита и съдействие № 307 от 21.02.2023 г., сключен между „Шопкинята“ ЕООД и адв. А. Ангелов, и списък по чл. 80 ГПК. Въпреки благоприятния за ответника по касация изход на спора в касационното производство, настоящият състав е пропуснал да се произнесе по зявената от същия претенция за присъждане на адвокатски хонорар. С оглед доказателствата за действително договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред настоящия съд, както и при отчитане на действителната правна сложност на делото, доколкото в производството пред касационната инстанция фактически установявания не се извършват, Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява направеното от касационния жалбоподател в първоинстанционното производство възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно. Ето защо, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски при условията на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които съобразно цялостното уважаване на предявения иск за имуществени вреди, са в размер на 530.00 лв. В останалата част претенцията не е съобразена с изискванията на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за обоснованост и справедливост на възнаграждението. С оглед на горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия