Решение № 664 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2016 г.

Решение № 664 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на С. Г. Д. и М. В. П. против решение № 835/15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2278/2015 г. по описа на Администартивен съд-В., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 2851/30.06.2015 г. на кмета на община В. по чл. 190, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ за разрешаване на М. Д. В. и З. И. Л. прокарването на временен път за достъп до ПИ 10135.2552. 2581 през ПИ 10135.2552.2589 по КК на гр. В. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. О. Е. М. Е., М. Д. В. и З. И. Л. писмено оспорват жалбата. Кметът на община В. и Т. Ц. Е. не вземат становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна като постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изследвал и обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства. Изложил е мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Безспорно по делото е установено, че собственикът на ПИ 10135.2552. 2581 по КК на гр. В., район Приморски няма достъп до имота си. Оспорената заповед е издадена по негово заявление и на основание чл. 190, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на заместване, за което е приложена заповед № 2830/30.06.2015 г. на кмета на община В. С нея е възложено "функциите на кмет" да се изпълняват от зам. кмета. Неоснователно е твърдението на касатора, че без специално възлагане на правомощията по чл. 190, ал. 6 ЗУТ, упражняването им е нищожно. В § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, урежда възможност на кмета на общината да предоставя свои функции по ЗУТ на заместниците си Издаването на заповед за прокарване на временни пътища е правомощие на кмета на общината, уредено в ЗУТ и то може да бъде предоставено на заместника му, вкл. и с общо оправомощаване. Правилно решаващият съд е установил, че територията, в която попадат имотите и през която преминава трасето на временния път, е неурегулирана, но включена в ОУП. Неоснователно се поддържа от касатора, че процедурата за прокарване на временни пътища е допустима само за урегулирани поземлени имоти, какъвто обслужвания не е. Чл. 190, ал. 2 ЗУТ допуска временни пътища да се прокарват и за неурегулирани части на населени места и селищни образувания, включени в ОУП. Неоснователно е твърдението на касаторите, че липсата на съгласие между заинтересуваните собственици, като условие за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ, подлежи на доказване от административния орган. Липсата на съгласие е отрицателен факт и не подлежи на доказване, а и в случая се потвърждава чрез оспорването на заповедта. Установено е, че за територията на жк И. и в частност на процесните имоти е налице влязъл в сила ПУП-ПУР, като разрешеният временен път изцяло съвпада с неговото предвиждане, чиято законосъобразност е съдебно потвърдена. В. е изводът на съда, че административният орган в съответствие с чл. 173, ал. 2 ЗУТ е бил длъжен при издаването на заповедта да се съобрази със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението по адм. дело № 3653/2014 г. на Административен съд-В., постановено по жалба срещу предходна заповед за прокарване на временен път за достъп до ПИ 10135.2552. 2581 в друг вариант. В него е прието, че прокарването на път през ПИ 10135.2552.2589 е единствено възможният вариант, с оглед влезлия в сила ПУР, чиито фактически установявания са изцяло възприети в оспорената заповед. Вярно е, че това решение не обвързва касаторите, които не са били страни по делото. Техните права на защита са реализирани при съдебното оспорване на заповедта, в което производство са изследвани всички възможни варианти за разрешаване на повдигнатия административноправен спор. Правилно първоинстанционният съд приема, че с оглед решенията по предходните съдебни производства, единствен законосъобразен вариант за прокарване на временен път за достъп до ПИ 10135.2552.2589 се явява този, който съответства на предвижданията на влезлия в сила ПУР. Това отговаря и на изискването на чл. 190, ал. 3 ЗУТ, регламентиращо временните пътища по възможност да следват новите улици по ПУП. Действително нормата не въвежда задължение за това, а препоръка, както правилно отбелязват касаторите, но в разглежданият случай, при който ПУР е съдебно потвърден в тази част, вкл. и като целесъобразен, а и съобразен с конкретните теренни условия, възприетото разрешение се явява единствено законосъобразно. Другото би означавало преразглеждане на вече решени административни спорове. Другият вариант за достъп, установен със заключението на вещо лице, който се явява по-икономично осъществим, не съответства на ПУР, засяга няколко поземлени имота и има по-голяма отдалеченост, поради което не е по-благоприятен по смисъла на чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както правилно приема и решаващият съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба доводи и следва да остане в сила. При това разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответника Е. Е., по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адв. възнаграждение.