Определение № 137 от 07.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 227/2021 г.

Производството е делото е образувано по касационна жалба вх. № 260612/16.11.2020 г. на Л. А. Н. – трето лице помагач на страната на ответника, чрез процесуалния му представител адв. И. Р. и касационна жалба вх. № 260679/26.11.2020 г. на А. О. Е., чрез адв. С. М. П., срещу решение № 260026 от 12.10.2020 г., постановено по в. гр. дело № 168/2020 г. на Окръжен съд - Разград, с което е отменено решение № 55 от 06.04.2020 г. по гр. д. № 791/2018 г. по описа на Районен съд – Исперих, и вместо него е обявен за недействителен на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по отношение на З. Г., М. Т., Ф. Г., З. Ш., И. Г., Ф. А. договор за дарение, удостоверен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., т. ., рег. № ., дело №. от 30.05.2013 г. на нотариус Р. А., с който всеки от тях е прехвърлил своите 8/36 идеални части от имоти с идентификатори .. и ... в землището на [населено място] на А. О. Е., и е отхвърлен предявеният от Р. Г. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за дарение, удостоверен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., т.., рег. №.., дело №. от .. г. на нотариус Р. А. в частта, в която Р. Г., представляван от А. Е. е прехвърлил своите 8/36 идеални части от имоти с идентификатори .. и .. в землището на [населено място] на А. О. Е., като постановеното от първоинстанционния съд е потвърдено в останалата обжалвана част. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, IV г. о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, евентуално съединен с иск по чл. 29 ЗЗД. Исковата молба, по която е образувано първоинстанционното е подадена на 04.10.2018 г. Данъчната оценка на всеки един от процесните недвижими имоти с идентификатори .. и ..., въз основа на която съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е определена цената на иска /л. 49 по гр. д. 791/2018 г. на Районен съд – Исперих/ е съответно 3705, 30 лв и 2514, 20 лв-следователно под 5 000 лв. При това положение се налага изводът, че Върховният касационен съд е сезиран с касационни жалби, подадени на 16.11.2020 г. и 26.11.2020 г., при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, редакция /ДВ бр. 86/2017 г./, съгласно която производството по иск с цена на иска до 5 000 лева е двуинстанционно.Следователно, предвид установената недопустимост на касационния контрол, жалбите следва да се оставят без разглеждане. Ответниците по касационните жалби не са направили искания за присъждане на разноски и такива не им се дължат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.