Определение № 360 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 992/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 365154 от 24.11.2021 г., подадена от Б. С. Б. и С. В. Б. чрез адвокат Н. Н. от САК срещу въззивно Решение № 265964 от 04.10.2021 г. по в.гр.д.№ 10373/2020 г. на Софийски градски съд, ІІ „д” въззивен състав, с което е потвърдено Решение № 111699 от 05.06.2020 г. по гр.д.№ 24666/2010 г. на Софийски районен съд, 37 състав, с което по отнощение на Б. С. Б. и С. В. Б. е признато за установено, че ищците В. Ж. Ж., И. Б. Ц., В. З. Ш., М. С. С., Л. А. Г., П. А. М., П. А. Д., Д. М. А. и Н. И. Т. са собственици на съответните ид.ч. от обща част, означена като апартамент, находящ се в таванския пети етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица], със ЗП от около 100 кв.м., състоящ се от входно антре, две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, и ателие в подпокривно пространство с площ от около 50 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е изградена жилищната сграда, цялото с площ от 692,82 кв.м., съставляващо УПИ ** в кв. 461 по плана на [населено място], м. „Ц.”, при граници: [улица], УПИ * – за сатиричен театър, УПИ * – за училище, както следва: 1350/48165 ид.ч. за В. Ж. Ж., 1800/48165 ид.ч. за, И. Б. Ц., 2100/48165 ид.ч. за В. З. Ш., 2300/48165 ид.ч. за М. С. С., 1600/48165 ид.ч. за Л. А. Г., 1825/48165 ид.ч. за П. А. М., 2300/48165 ид.ч. за П. А. Д., 4360/48165 ид.ч. за Д. М. А. и 1220/48165 ид.ч. за Н. И. Т.. Б. С. Б. и С. В. Б. са осъдени да предадат на ищците владението върху този имот. Отменен е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 2, т. ІІ, рег.№ 35345, дело № 137/2005 г. на нотариус В. Г., вписана под № * в регистъра на Нотариалната камара. Ответниците по касация – ищци по делото, не са депозирали отговор. По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата, находяща се в [населено място], [улица], която е в режим на ЕС, респ. собственици са на идеални части от общите части на сградата, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС. По делото липсват доказателства, а и няма наведени конкретни доводи в тази насока, за извършени от който и да е от ищците прехвърлителни сделки с някой от апартаментите в сградата, с оглед на което доводите срещу активната материално правна легитимация на ищците са намерени за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗС общите части не може да се делят, респ. - не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и да се придобиват по давност (ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС). Съгласно същото ТР, подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други от делни обекти или сервизни помещения към тавана, е обща част от сградата. Подпокривното пространство /таванът/ - обща част от сградата, което има нужната височина, пространство, обем, до което има нормален достъп от стълба и което могат при спазване на съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване на преустройството. В конкретния случай въззивният съд е приел, че процесното таванско помещение представлява обща част на сградата по предназначение и преустройството му може да бъде извършено при съгласието на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване на преустройството. От събраните по делото доказателства, вкл. и от приетите във въззивното производство, е прието за установено, че за процесния недвижим имот няма издавано строително разрешение за преустройство, нито акт за узаконяване, нито удостоверение за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ. Съгласно трайната практика на ВКС, вкл. и цитираните в обжалвания съдебен акт решения, обобщена с Решение № 328 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 1362/2010 г., II г.о., изграденият без строителни книжа обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни сделки, както и за придобиване право на собственост по давност едва след издаването на удостоверението за търпимост по реда на § 16 от ПР на ЗУТ. Съставянето на акт за узаконяване не е достатъчно основание за придобиване на собственост от лицето, на чието име е издаден. Този акт касае статута на обекта и с оглед изискването на устройствените закони и строителните правила и норми дава възможност за последващо придобиване на собствеността, тъй като придава на обекта характера на самостоятелна вещ. Едва от момента на узаконяването може да започне да тече придобивна давност за упражняващото фактическа власт лице. До момента на издаване на удостоверението за търпимост обектът, който представлява обща част по предназначение в сграда в режим на етажна собственост, може да бъде предмет на разпоредителна сделка или на придобиване на право на собственост по давност само в отношенията между лица, които притежават самостоятелни обекти в сградата. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот не е могъл да бъде придобит по давност от Б. Х. З. /без значение дали с 10-год. или с 5-год. давност при добросъвестното владение/, респ. да бъде предмет на прехвърлителни сделки (прехвърлител по първата от което е Б. Х. З.), доколкото е установено, че е обща част на сградата. Ответниците в срока за отговор по чл. 131 ГПК не оспорват, че владеят процесния имот, а и това обстоятелство се установява от представения и неоспорен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 20 от 23.06.2010 г., в който е посочено, че владението на процесните недвижими имоти е предадено на купувача в деня на подписване на нотариалния акт. При това положение и доколкото по делото е установено, че имотът се владее от ответниците, предявените от ищците искове с правно основание чл. 108 ЗС са намерени за основателни. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 134 от 03.02.2020 г. по гр.д.№ 296/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 121 от 13.01.2021 г. по гр.д.№ 936/2020 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 11 от 02.03.2021 г. по гр.д.№ 1796/2020 г. на ВКС, І г.о. Не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на допълнителните основания за това, в каквато насока са задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Дори да се приеме, че в случая се поставя въпросът относно наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба, то не е налице поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В т. 3Б на ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК е прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. В Решение № 134 от 03.02.2020 г. по гр.д. № 296/2016 г. на ВКС, II г.о., на което се позовават касаторите, е прието, че насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата, които са засегнали правото му на собственост, което налага извод, че по отношение на установителната част от иска ответниците (прехвърлител и приобретател) имат качеството необходими другари. Лицето, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, не е задължителен необходим другар на лицето, на което правото на собственост е било прехвърлено. Единствено и само от волята на ищеца зависи дали да предяви иск за защита на собствеността си и срещу прехвърлителя. Касаторите поддържат още, че въззивното решение е очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност на съдебното решение. Очевидна неправилност е налице, когато решението е постановено при грубо нарушение на материалния закон /когато той е приложен в неговия обратен смисъл или решението се основава на несъществуваща или отменена правна норма/ или при явна необоснованост. Такива пороци на обжалваното въззивно решение в случая не са налице. Въззивния съд е приел, че таванът има характеристиката на обща част на сградата по предназначение и не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки или на придобиване по давност. Съобразил е, че за таванския етаж няма издавано строително разрешение за преустройство, нито акт за узаконяване, нито удостоверение за търпимост, и същият не представлява самостоятелен обект на право на собственост. Ревандикационния иск е уважен в установителната част поради обстоятелството, че ищците, като собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, са станали собственици и на идеални части от общите части на сградата, включително и от тавана, а в осъдителната част поради установения по делото факт на упражнявана от ответниците фактическа власт върху него. Правилността на тези изводи не може да бъде проверявана в тази фаза на касационното производство, тъй като предполага анализ на събраните по делото доказателства, а извършването на такава проверка излиза извън обхвата на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение