Определение № 11128 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от ТД Митница Варна, чрез процесуален представител срещу определение № 4251/19.05.2023г. постановено по адм. дело № 4708/2023г. на Административен съд София-град, с което производството по делото в частта на искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на Решение № 32-159814/27.04.2023г. на директор на ТД Митница Варна е прекратено и преписката е изпратена за произнасяне на по-горестоящия административен орган. Частният жалбоподател намира, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че по силата на чл. 148 от АПК издадения акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, като жалбоподателя е оспорил решението на директора на ТД Митница Варна директно пред съда. Сочи се, че в конкретния случай се касае за прилагане нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК, като съдът е този който следва да се произнесе по искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на решението на директора на ТД Митница Варна, а не да го изпраща по компетентност на Директора на Агенция „Митници“. По изложени подробни съображения се моли определението да бъде отменено, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на частната жалба и след проверка на оспорения съдебен акт намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, предвид нормата на чл. 130, ал. 4 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е и основателна, предвид следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна, в конкретния случай, е било решение №. 32-159814/27.04.2023г., на директора на ТД Митница Варна, като изрично в жалбата пред съда е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на решението на митническия орган. С обжалваното определение, АССГ е оставил без разглеждане искането на страната за спиране допуснатото предварително изпълнение на процесното решение, прекратил е производството по делото, в тази му част и е изпратил жалбата с искане за спиране по компетентност на директора на Агенция "Митници". За да постанови този резултат, съдът е приел, че по силата на чл. 221, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗМ обжалването на решението по чл. 19б от с.з. не спира изпълнението му, като последното може да се спре по искане на заинтересованото лице от директора на Агенция Митници. Според АССГ в чл. 221 от ЗМ е разписана процедурата по искане за спиране на допуснато предварително допуснато изпълнение на решение по чл. 19б от ЗМ, като компетентен да се произнесе по това искане е по-горестоящия орган, а именно директора на Агенция „Митници“, като именно неговия акт вече подлежи на съдебен контрол. По тези съображения производството по делото е прекратено и преписката е изпратена за произнасяне на Директора на агенция Митници. Определението е неправилно. По силата на чл. 19б, ал. 1 от ЗМ решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството. Уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението. В ал. 2 е посочено, че решенията па ал. 1, с изключение на случаите посочени в чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от ЗМ, подлежат на предварително изпълнение. От своя страна в чл. 221, ал. 1 от ЗМ е прието, че обжалването на решението по чл. 19б не спира неговото изпълнение. В ал. 2 от същия законов текст е прието, че изпълнението на решение по чл. 19б може да бъде спряно по искане на заинтересованото лице от директора на Агенция "Митници" при обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице. Нормата на чл. 221, ал. 3 от ЗМ сочи, че когато с решението по чл. 19б се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, неговото изпълнение може да бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока за обжалване на решението бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде паричен депозит или поръчителство под формата на банкова гаранция. За срока на спирането се дължи законна лихва. посочените по-горе правни норми са особени спрямо общата норма на чл. 166, ал. 4 от АПК т.е. при наличието на специалните предпоставки визирани в тези норми произнасянето по искане за спиране следва да се извърши от едни от двата митнически органа - или директора на Агенция "Митници" или от издателя на акта. Тези две специални хипотези залегнали в ЗМ се прилагат при административно обжалване на акта, а при наличието на съдебно такова следва по искането да се произнесе съдът, предвид общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 от АПК. В конкретния случай е видно, че не са налице предпоставките визирани в чл. 221, ал. 2 или ал. 3 от ЗМ тъй като в жалбата на украинския гражданин А. Попов не е посочено точно, ясно и конкретно дали се касае за наличие на несъответствие на оспореното решение с разпоредбите на митническото законодателство и/или е предоставена гаранция в срока на обжалване на решението. В тази връзка неправилно АССГ е приел, че искането е недопустимо и е изпратил преписката на Директора на Агенция "Митници" за произнасяне по молбата за спиране, поради липсата на предпоставките визирани в чл. 221, ал. 2 и/или ал. 3 от ЗМ и предвид оспорването на решението пред съда. При това положение са били налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК и е следвало АССГ да се произнесе с акт в насока дали приема за основателни доводите за спиране предварителното изпълнение на оспорения митнически акт или не. Оспореното определение на първоинстанционния съд следва да се отмени и и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, включващи постановяване на акт по съществото на спора касаещо посоченото в жалбата особено искане за спиране предварителното изпълнение на обжалвания митнически акт. Водим от горното и на основание на горното на чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,