Определение № 10398 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Г. П. от гр. Созопол, чрез пълномощника му адв. Стойков, против Определение № 3335 от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1495/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № 8-Z-488/25.05.2023r. на кмета на Община Созопол и е прекратено производството по делото, както и същият е осъден да заплати разноски по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Твърди се, че частният жалбоподател е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 67800.505.36 по КККР на гр. Созопол, за който е отреден УПИ XX - 230, кв.18 по плана на гр.Созопол. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмета на Община Созопол, чрез процесуалния си представител адв. Бошнаков, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски по представен списък. Ответниците – К. Г. К., чрез процесуалния си представител адв. Стойчев, изразява становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас по жалба на Л. Г. П. е Заповед № 8-Z-488/25.05.2023r. на кмета на Община Созопол, с която е одобрен ПУП-РУП в обхват на УПИ XXII-231 - ПИ с идентификатор 67800.505.37 по КККР на гр.Созопол, в кв.18 по плана на града, с който се определят с точни мерки разположението, височината и размерите на новопредвиден покривен обем със съответните абсолютни височини: коти корниз +17,70 по североизточната фасада и +18,11 към югозападната фасада и кота било +19,40, отразени в графичната част към внесения устройствен план, съгласно черните и червени линии, надписи и условни цветове върху плана, ведно със специфични правила и нормативи за прилагане на ПУП, неразделна част от заповедта. От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, се установява, че не е изработено изменение на ПУП-ПРЗ, тъй като не се променят регулационни линии, характер и начин на застрояване в УПИ XXII-231 в кв. 18 по плана на гр. Созопол, както и не се предвижда промяна на предназначението на имота и сградите в него. Съдебно-техническата експертиза сочи, че имотите се намират в устройствена зона Жм, с нискоетажно застрояване - до 3 етажа. Намалените отстояния между застрояванията в двата имота са съществуващи, а не такива, които се допускат сега с одобрявания план. В процесния РУП са нанесени разстоянията от сградите в процесния УПИ XXII - 231 до регулационните линии и до застрояването в съседните УПИ, вкл. този на жалбоподателя УПИ XX - 230, като всички сгради в обхвата на РУП са съществуващи и са налице намалени разстояния между сградите в процесния УПИ XXII - 231 и застрояването в съседните УПИ XX - 230, УПИ XXI - 232 и УПИ I през римнята. Нанесените отстояния в РУП са между съществуващи сгради, а не между новопредвидени обеми, като промените са само във вертикала. Съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, приемайки, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане като подадена от страна, за която не се констатира наличие на правен интерес в някоя от хипотезите на чл.131, ал.2 ЗУТ и в частност твърдяната хипотеза на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Така постановеното определение е правилно. При така установеното по делото законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че за жалбоподателя, в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 67800.505.36 по КККР на гр. Созопол, за който е отреден УПИ XX - 230, кв.18 по плана на гр.Созопол, не е налице правен интерес да оспорва заповедта, тъй като същият не е от кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗУТ. Цитираната разпоредба очертава кръга на заинтересуваните лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В процесния случай безспорно се установява, че собственият на частния жалбоподател имот не е включен в обхвата на проекта за изменение на ПУП – РУП, одобрен със Заповед № 8-Z-488/25.05.2023r. на кмета на Община Созопол, както и по отношения на същия не се предвижда свързано застрояване със съседния УПИ XXII - 231, нито такова е било налице преди одобряването му, за да е налице по отношение на този частен жалбоподател качеството заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Доколкото по делото не се установява с процесното изменение на ПУП – РУП да се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на УПИ XX - 230, кв.18 по плана на гр.Созопол, собственост на частният жалбоподател, както и да са допуснати намалени отстояния спрямо общата регулационна граница между двата имота или да се променя предназначението на имота, предмет на ПУП - РУП, нито е предвидена сервитутна зона или друго ограничение върху ползването му, то правилно съдът приема, че същият не притежава и качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗУТ. Не са налице предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, както твърди частният жалбоподател, тъй като с оспорената заповед не е одобрен план за застрояване, а тази хипотеза е относима само в случаите на допуснати намалени отстояния при одобрен план за застрояване. Не се споделят от настоящия състав доводите на частният жалбоподател, че изработения РУП конкретизирал действащия ПУП-ПРЗ за процесния поземлен имот. Видно от заключението на вещото лице по приетата СТЕ е, че РУП преповтаря идейния архитектурен проект и няма как да има разлика между двата, защото в случая РУП се изработва само защото сградите се намират в архитектурния исторически резерват, а не за уточняване чрез РУП на височините, т.е. височините вече са уточнени с проекта, а РУП се изработва само за да се спази процедурата с оглед статута на имотите и в този смисъл проектът е първичен, а РУП е вторичен. Правилни са и изводите на пръвоинстанционният съд, че жалбоподателят не би могъл да черпи правния си интерес от обжалване на административния акт и от чл. 36 ЗУТ. Административният орган никъде в обжалваната заповед не се е позовал на разпоредбата на чл. 36 ЗУТ, а и не са налице и кумулативните изисквания на чл.36, ал.1 изр.второ ЗУТ, предвиждащи наличието на ново застрояване (разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти). Като е достигнал до извод за недопустимост на предявената жалба Административен съд - Бургас е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направените искания в тази връзка - на ответниците следва да се присъдят сторените и своевременно поискани пред настоящата съдебна инстанция съдебно-деловодни разноски. На Община Созопол следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. На К. Г. К. такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева. Посочените суми следва да се възложат в тежест на частният жалбоподател Л. Г. П.. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав