Определение № 7 от 01.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 47/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК и е образувано за разрешаване на спор за подсъдност между Софийски районен съд (СРС) и Административен съд София – град(АССГ) във връзка с предявени от С. Димитрова от гр.София обективно активно кумулативно съединени искове против Държавен Фонд „Земеделие“, гр.София. В искова молба вх. №150800/19.07.2022 г. Димитрова е изложила твърдения, че с Решение по адм. д. №7559/2017 г. на АССГ е отменена като незаконосъобразна Заповед №282/12.06.2017 г. на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“ за прекратяване на служебното и правоотношение; че се е върнала на работа в законоустановения срок и последващо е прекратено правоотношението считано от 29.07.2019г. На първо място в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че и е било начислено и изплатено от работодателя обезщетение по чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител(ЗДСл.) в по-малък размер от полагащото и се, като сочи, че то е било изчислено и при ползване на неправилна основа, като не е отчетено, че през периода, когато е била уволнена(и е водила делото за незаконно уволнение) заплатите на служителите в ДФ „Земеделие“ са били индексирани. Поради това претендира ответникът да се осъди да и заплати разликата в размер на 3 674,40 лева между изплатеното и действително дължимото и се обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл. Посочената сума претендира ведно с мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 749,16 лева за периода от влизане в сила на съдебното решение, признаващо уволнението и за незаконно – 16.07.2019г. до датата на входиране на исковата молба в съда – 18.07.2021г. На второ място се излагат твърдения, че за периода на незаконното и уволнение и се полага платен годишен отпуск, за който при последващото прекратяване на правната връзка и се дължи на общо основание обезщетение, след като отпускът не е бил използван. Сочи, че доколкото размера на паричното обезщетение в този случай се определя на база основаната работна заплата, то и тук не е отчетена дължимата индексация, поради което от една страна и е изплатено обезщетение в по-малък размер, поради използваната по-ниска база, а от друга, че неправилно и е изплатено обезщетение при окончателното прекратяване на правоотношението в тази връзка само за 40 дни платен годишен отпуск, вместо за действително полагащите и се 64 дни. С оглед на това претендира на основание чл.61 ал.2 и ал.3 във вр. с чл.106 ал.1, т.2 ЗДСл и тук разлика между изплатеното и дължимото обезщетение според нея в общ размер от 3 740,40 лева, ведно с акцесорна претенция за закъснителни лихви за времето от 12.06.2017г. до 29.07.2019г. в размер на общо 810,29 лева. За главниците претендира и присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Районният съдия в акта си от 19.06.2023г. приел, че е сезиран с претенции, чието основание се корени от една страна в съществувалото служебно правоотношение, а от друга в неговото незаконно прекратяване, поради което прекратил съдебното производство пред него и изпратил по подсъдност исковете на АССГ. От своя страна административният съдия приел в акта си от 08.11.2023г., че в случая е налице имуществен спор, който не се основава на незаконосъобразен акт на административен орган, поради което той следва да бъде разгледан и решен на общо основание по реда на чл.125 от ЗДСл, но не и от административен съд по реда на АПК. Поради това с определението си повдигнал препирня за подсъдност на основание чл. 135, ал. 5 АПК. Настоящият смесен петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира за установено по поставения за разрешаване пред него въпрос следното. Съгласно новелата на чл.128 ал.1, т.6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Претенциите на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, вкл. и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебния контрол върху административните актове. Само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение остават за разглеждане от гражданския съд по реда на чл. 125 ЗДСл. Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС останалите имуществени спорове, извън глава Шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В настоящия случай са предявени главни искове с основание в чл.104 ал.1 ЗДСл и по чл. 62, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл., като към всяка от тях са предявени и акцесорни претенции за присъждане на мораторни лихви. Първата претенция – за заплащане на дължима разлика между начисленото и изплатено обезщетение при незаконно уволнение и действително дължимото и се според Димитрова обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл е подсъдна на Административния съд именно съобразно задължителните разяснения, дадени с цитираното по-горе съвместно тълкувателно постановление, тъй като това е спор именно по Глава Шеста от ЗДСл. Ищецът твърди, че неправилно му е изплатена по-малка сума от полагащата му се такава. Дали тези въпроси са били разрешени с последващи актове на органа по назначаване, респ. всички въпроси, касаещи допустимостта, респ. основателността на тези претенция, следва да се разрешат от Административния съд с нарочен негов акт, но не и с акт, с който той повдига спор за подсъдност. По отношение на втората претенция – за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за всички дни на този отпуск, полагащите се според ищеца и при приложимата според него основа за изчисляване, то тази претенция не е обусловена от отменен административен акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност, а е налице имуществена претенция по чл.125 ЗДСл спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер, поради което спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред и компетентен да се произнесе по него е Софийски районен съд(в този смисъл е и Определение №14 от 15.04.2021г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС по гр. дело №3/2021г. по описа на ВКС, ГК). Следва за пълнота да се посочи, че тук ищецът претендира обезщетение, дължимо не с основание незаконното и уволнение, а поради настъпил последващ праворелевантен факт – ново прекратяване на правната връзка по служебното и правоотношение(след като е била възстановена със Заповед №1618 от 25.07.2019г. в резултат на влязлото в сила решение на АССГ). Т.е. правото на полагащия и се отпуск за периода на уволнение се е трансформирало в право на обезщетение(заместваща облага), дължимо поради този новонастъпил факт. По таза главна претенция компетентността е на съответния Районен съд. Акцесорните претенции следват съдбата на главните. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, Петчленен смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България