Определение № 187 от 31.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3992/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С определение № 118 от 04.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2283/2019 г. на ВКС, II-ро г.о. е потвърдено определение № 82 от 10.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1493/2019 г. на ВКС, I-во г.о., с което е оставена без разглеждане недопустима частна жалба на Ц. С. И.. С последващо определение № 125 от 12.09.2019 г. по същото дело е върната частната жалба на Ц. С. И. срещу първото определение. Предмет на настоящото производство е частна жалба вх. № 7931/18.09.2019 г. на Ц. С. И. срещу определение № 125 от 12.09.2019 г. по ч. гр. д. № 2283/2019 г. на ВКС, II-ро г.о. Жалбоподателят излага оплаквания единствено във връзка с влязлото в сила решение № 20944 от 15.12.2016 г. по гр. д. № 72367/2014 г. на Софийски районен съд, 88 с-в, което е атакувал с недопустима жалба, по която е постановено преграждащо определение на съда, последвано от поредица частни жалби, една от които е предмет на настоящото дело. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът в производството Е. А. Ш.-Ц. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определение № 118 от 04.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2283/2019 г. на ВКС, II-ро г.о. е постановено в производство по чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е окончателно, тъй като с него се слага край на спора дали е допустима и дали правилно е върната предходна частна жалба на Ц. С. И. срещу окончателен съдебен акт. Правилно с обжалваното в настоящото производство определение № 125 от 12.09.2019 г. по ч. гр. д. № 2283/2019 г. на ВКС, II-ро г.о. е прието, че новата частна жалба срещу окончателен съдебен акт е недопустима. Затова посоченото определение на ВКС следва да бъде потвърдено. Предмет на настоящото частно производство е само въпросът дали правилно е била върната предходна частна жалба на Ц. И. срещу окончателен съдебен акт, който не подлежи на обжалване, а именно определение № 118 от 04.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2283/2019 г. на ВКС, II-ро г.о. Затова настоящият състав няма как да обсъжда оплакванията на Ц. И. срещу влязлото в сила решение № 20944 от 15.12.16 г. по гр. д. № 72367/2014 г. на Софийски районен съд, 88 с-в, нито да постанови искания от него резултат – отмяна на това решение. Този резултат не би могъл да бъде постигнат и чрез последваща частна жалба срещу настоящия съдебен акт, който е окончателен. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение