Определение № 11240 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8479/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби от Н. В. В. срещу определение от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7996/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ по адм. д. № 7996/2023г.,по описа на АССГ и срещу определение № 9181/19.06.2024 г. постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса, дължима за обжалване на определение от 05.03.2024г., постановено по адм. д. № 7996/2023г. по описа на АССГ. В частните жалби се иска обжалваните определения да бъдат обявени за нищожни, поради допуснати противоречия с основополагащи принципни свръх повелителни правни норми, евентуално да се отменят като недопустими и неправилни, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са изложени конкретни доводи по така направените искания. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на оспорване съдебни актове. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. За да постанови определението от 05.03.2024 г. съдът въз основа на представената по делото декларация за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние и трудова заетост е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на исканата правна помощ, при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) – за приподписване на подадената молба за отмяна на решение № 7347/27.11.2023г., постановено по адм. д. № 7996/2023г. по описа на АССГ. От друга страна съдът е приел, че независимо от изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато предоставянето не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Изложени са и съображения, че в случая интересите на правосъдието не изискват да бъде предоставена правна помощ, тъй като се касае за приподписване на молба за отмяна, а не за отстраняване на нередовности, за които жалбоподателят няма достатъчно познания и е отхвърлил искането като неоснователно. С определение № 9181/19.06.2024 г., постановено по същото дело съдът е отхвърлил искането на В. за освобождаване от държавна такса за обжалване на определението от 05.03.2024г, постановено по адм. д. № 7996/2023г. на АССГ. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът въз основа на представената по делото декларация за семейно и имуществено положение е приел, че въпреки декларираните обстоятелства, а именно липсата на доходи, не може да се обоснове извод, че жалбоподателят не разполага със средства, тъй като видно от същата В. притежава паричен влог, апартамент от 107 кв.м, жилище в съсобственост и земеделска земя. Определенията са валидни, допустими и правилни. Неоснователни са бланкетните доводи на частния жалбоподател, че оспорените съдебни актове са нищожни. Нищожен е този съдебен акт, който не отговаря на изискванията за валидност. В случая обжалваните определения са постановени от компетентния за това съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда. Постановени са в писмена форма и са подписани от постановилия ги съдия. Волята на съда е ясна и разбираема. Определението се основава на приложимото право. Частният жалбоподател не сочи с кои основополагащи принципни свръх повелителни правни норми противоречат определенията, за да обоснове претендираната им нищожност. За да е недопустим един съдебен акт следва да не са налице условията за решаване на спора по същество. В случая са налице всички положителни процесуални предпоставки и отсъстват отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на молбите. Не са осъществени и бланкетно твърдените от частния жалбоподател нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилни и подкрепени от доказателствата по делото са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса за обжалването на определение от 05.03.2024г. по адм. д. № 7996/2023г. по описа на АССГ, както и за предоставяне на правна помощ за приподписване на молбата за отмяна на решение № 7347/2023г., постановено от АССГ по същото дело, тъй като въпреки заявената в молбата липса на доходи, няма данни жалбоподателят да страда от заболяване което да му пречи да упражнява труд, както и да налага постоянни разходи за лечение. Видно от представената от лицето декларация за материално и гражданско състояние, съдът правилно е приел че същият притежава 1/2 идеална част от жилище в гр. София, 19/40 идеални части от жилище в гр. София и 1/36 идеална част от земеделска земя в местност около гр. София. С оглед така изложеното правилен е и изводът на съда, че дължимата държавната такса от 30 лв., не би представлявала неимоверна тежест за жалбоподател, още повече че същия е заплатил държавната такса по първоинстанционното производство. Безплатна правна помощ по реда на ЗПП се предоставя в два случая: когато по закон е предвидена задължителна адвокатска защита или представителство, и на второ място - по преценка на съда. В случая характерът на производството пред административния съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита и интересите на правосъдието не налагат участието на процесуален представител.. Не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. В тази връзка следва да бъде споделен и изводът на съда, че жалбоподателят Н. В. В. е поискал предоставяне на правна помощ за приподписване на подадената от него молба за отмяна. Видно от изложеното се касае не за отстраняване на нередовности за които се изискват специални познания а приподписването на молбата от адвокат е формално изискване. По изложените съображения оспорените определения съответстват на закона и следва да бъдат оставени в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение