Определение № 124 от 08.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 146/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. А. Б. от[населено място], чрез адв. А. М. от САК срещу определение № 958/21.12.2009 г. по гр.д. 245/2008 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение от 11.11.2003 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. 610/2003 г. поради подаване на молбата след пределния едногодишен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). В частната си жалба жалбоподателят твърди, че атакуваният акт е неправилен и моли да бъде отменен. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира за правилна и законосъобразна констатацията на Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). Решението на Софийски градски съд от 11.11.2003 г., постановено по гр.д. 610/2003 г. е влязло в сила на 27.04.2004 г. Жалбоподателят е бил уведомен за него по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.) на 25.03.2004г. Той е знаел за висящото производство, тъй като е обжалвал първоинстанционното решение с жалба вх. №39689/16.12.2002 г., а освен това и на 11.09.2003 г. лично е подал молба, с която е поискал да се запознае с материалите по делото. Пределният едногодишен срок за отмяна на влязло в сила решение по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) е изтекъл на 27.04.2005 г., а молбата, въз основа на която е образувано гр.д. 245/2008 г. на ВКС, трето отделение, е подадена на 14.09.2007 г. – повече от две години по-късно. Върховният касационен съд, състав на трето отделение, правилно и законосъобразно е приел, че подаването на молбата за отмяна след преклузивния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) съставлява отрицателна предпоставка за допустимост на производството и я е оставил без разглеждане. Ето защо следва да се приеме, че обжалваното разпореждане на Върховния касационен съд, състав на трето отделение, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение