Определение № 478 от 17.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11630/2022 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод частна жалба от О. Станчев от гр. Разград, директор на ОУ „Кирил и Методий“, с. Киченица, М. Мехмед от [населено място], общ. Разград, в качеството му на родител на И. Мехмед, ученичка в [номер] клас в [учебно заведение] [населено място] и А. Орлинов от [населено място], общ. Котел, в качеството му на родител на М. Орлинова, ученичка във [номер] клас в [учебно заведение] [населено място], всички, чрез представител по пълномощие – адв. Х. Соколов от Адвокатска колегия Разград против Определение № 8249/28.09.2022 год., постановено по административно дело № 7697/2022 год. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение. С оспореното определение, съдът е оставил без разглеждане жалба от М. Мехмед от [населено място], общ. Разград, в качеството му на родител на И. Мехмед, ученичка в [номер] клас в [учебно заведение] [населено място], Г. Братанова, в качеството й на родител на М. Митков, ученик в [номер] клас в [учебно заведение], [населено място] и А. Орлинов от [населено място], общ. Котел, в качеството му на родител на М. Орлинова, ученичка в [номер] клас в [учебно заведение] [населено място] против Заповед № РД 14-21 от 23.06.2022 год. на министъра на образованието и науката, обнародвана в ДВ бр. 52 от 05.07.2022 год. и е прекратено производството по делото. С оспореният съдебен акт е оставено без разглеждане и искане на същите жалбоподатели за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД 14-21 от 23.06.2022 год. на министъра на образованието и науката. Заявено е твърдение, че оспореното определение и в двете му части е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон. Оспорен е извода на първоинстанционния съд, съгласно който, сезиращата жалба е недопустима, тъй като адресат на оспорената заповед е директора на закритото училище, като негов законен представител, предвид разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Твърди се неправилност на извода на съда, че оспореният административен акт не засяга, не отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващите, поради което при липса на пряк и непосредствен интерес от оспорване, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати на основание чл. 159, т. 4 от АПК. В подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи, като е оспорена и законосъобразността на заповедта по същество. Заявено е и твърдение, че съдът не е конституирал в производството директора на ОУ „Кирил и Методий“, с. Киченица, въпреки, че е посочил в своя акт, че директорат е адресат на заповедта. В този смисъл е формиран извод, че с неконституирането на директора на учебното заведение и непредоставянето му на възможност да изрази становище по жалбата, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. След анализ на заявените в жалбата твърдения и искания, като взе предвид приложените по делото доказателства и съобрази закона, настоящият Петчленен състав на ІІ колегия на ВАС приема следното: По отношение частната жалба на О. Станчев от гр. Разград, в качеството му на директор на ОУ „Кирил и Методий“, настоящият съдебен състав намира същата за процесуално недопустима, доколкото оспорващия е неправоспособен. Видно от иницииралата първоинстанционното производство жалба, О. Станчев не е част от жалбоподателите. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, право на касационно оспорване имат само страните в производството. В случая, доколкото О. Станчев не е сред жалбоподателите по първоначалната жалба, то за него не възниква процесуалната възможност да оспорва прекратителното определение на първоинстанционния съд. С оглед на това, частната жалба, по отношение на О. Станчев следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по делото следва да се прекрати по отношение на него. Относно частната жалба на М. Мехмед и А. Орлинов, в качеството им на родители на ученици в [учебно заведение], [населено място], настоящият съдебен състав намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед № РД 14-21/23.06.2022 год. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 310, ал. 1, т. 2, чл. 319, ал. 1, т. 1 и чл. 322, ал. 1 от ЗПУО е разпоредено закриване на ОУ „Кирил и Методий“ с. Киченица, община Разград. В заповедта е указано, учениците от ОУ „Кирил и Методий“ с. Киченица да продължат обучението си в ОУ „Георги Сава Раковски“, с. Раковски, общ. Разград при условията на чл. 12 от ЗПУО. Указано е как следва да се процедира и със задължителната документация и с имуществото на ОУ „Кирил и Методий“. С Определение № 8249/28.09.2022 год., постановено по адм. дело № 7697/2022 год., Върховният административен съд – Пето отделение е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че адресат на оспорената заповед е директора на закритото училище, като негов законен представител. Развити са мотиви, че за учениците, чрез техните законни представители, не възникват преки последици от издаването на заповедта, които засягат тяхната правна сфера, поради което за същите липсва правен интерес от оспорване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената заповед на министъра на образованието и науката, издадена на основание чл. 319 ал. 1 т. 2 от ЗПУО, с която е разпоредено закриване на ОУ „Кирил и Методий“ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Така постановения индивидуален административен акт поражда правни последици само спрямо училището като негов адресат. Разпоредбата на чл. 159 ал. 1 т. 4 от АПК указва, че правният интерес от оспорване на административния акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Следва да се има предвид, че правен интерес от оспорване заповед на министъра за закриване на училища, имат законните представители на съответното учебно заведение, а именно техните директори. Заповедта за закриване на училището засяга само правата на училището в качеството му на юридическо лице. Конститутивното действие на заповедта се проявява пряко единствено спрямо статута на основното училище. Неоснователно се явява твърдението на частните жалбоподатели, че правен интерес от оспорване на заповедта имат и учениците в закритото училище, чрез своите родители, които се явяват заинтересовани лица в административното производство. Закриването на училището не накърнява правото на образование на учениците, записани в учебното заведение към момента на закриването му. Трайната съдебна практика възприема, че учениците, родителите, учителите, кметовете на общини, общинските съвети, синдикатите, обществените настоятелства или други лица в правна или фактическа връзка с училището нямат правен интерес за оспорване на заповедта за преобразуване, включително закриване на училищата поради непрекия характер на връзката им с училището. Неоснователно е и обективираното в частната жалба твърдение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно неконституирането на директора на учебното заведение. Конституирането на страните съставлява задължение за съда при редовно и допустимо оспорване. Доколкото в случа, съдът е бил сезиран с недопустима жалба, то не е възникнало и задължението за конституиране на страните. По отношение на формулираното с първоначалната жалба искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, обосновано първоинстанционният съд е развил мотиви, че доколкото в случая такова предварително изпълнение не е допуснато нито по силата на закона, нито с изрично разпореждане на административния орган, то това искане се явява недопустимо. При така изложените мотиви, частната жалба на М. Мехмед и А. Орлинов, в качеството им на родители на ученици в [учебно заведение], [населено място] се явява неоснователна, а оспореното определение, като законосъобразно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на ІІ колегия,