Определение № 356 от 08.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1531/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 16263/03.04.2009 година на Д. И. А., Ф. П. Д., В. Н. Х. и Г. Н. Х. чрез адв. В. Г. - САК срещу въззивно Решение от 23.02.2009 година, постановено по гр. възз.д. Nо 4347/2003 година на Софийския градски съд. С посоченото решение, Софийският градски съд е отменил решението на районни съд по допускане делбата на земеделски земи в землището на[населено място] и е постановил ново решение, с което предявеният от С. А. С./ починала в хода на делото и заместена от наследниците по закон- Ц. Г. П., Н. Г. П./ деца/ и наследниците по завещание- В. Н. Х. и Г. Н. Х./, Д. П. А. и Ф. П. Д. иск за делба на земеделски земи – 4 ниви, възстановени с решение на ПК К., е отхвърлен .Прието е, че решението на ПК К. по чл. 27 ППЗСПЗЗ е нищожно, реституционната процедура по ЗСПЗЗ не е завършила, поради което и няма подлежаща на делба съсобственост. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК се мотивира с довод, че по въпроса за възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК, без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142 изр.2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Д. А. Г., с който се поддържа, че касационната жалба е просрочена- ДТ и изложението са представени след срока по чл. 283 ГПК, както и по същество се поддържа, че доводите на касаторите са неоснователни. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. / до изм. ДВ. бр.100/2010 г./, преценено с оглед характера на заявения иск- за делба на земеделски земи. Настоящият състав възприемайки за основателни доводите на касаторите при конкретните факти по делото, намира, че са налице предпоставките на законодателя да бъде допуснато касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК по поставения процесуално правен въпрос. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторите дължат да заплатят дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 100 лв. / сто лева /, вносима от касаторите по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия