Определение № 410 от 02.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1542/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и [фирма] против определение № 171 / 25.04.2017 г. по ч.т.д. № 125/2017 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 311/20.03.2017 год., постановено по т.д.№ 243/2014 год. от Окръжен съд – Бургас.С потвърденото определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за постановяване съдебен акт за заличаване вписването на исковите молби – извършено под № 128, том ІІ на 26.05.2016 год. и под № 253, том ІІ на 18.07.2014 год., в Служба по вписванията към Районен съд Бургас, по които е образувано производството по гр.д.№ 243/2014 год. на Бургаски окръжен съд, приключило с уважаване исковете,предявени от С. Т. С. против жалбоподателите, с правно основание чл.135 ЗЗД, влязло в сила решение, отбелязано по реда на чл.14 от ПВ под № 125, том 11, на 14.12.2016 година. Жалбоподателите оспорват извода на въззивния съд, че постановеният от първоинстанционния съд отказ за произнасяне по молбата им за заличаване вписването на исковите молби, поради липса на правен интерес, е правилен,по съображения,че основанието на чл.13 ПВ, въз основа на което се прави искането, е приложимо само в случай на отхвърляне на искове, по които са вписани исковите молби, или в случай на прекратяване производството по същите. Обосновават се с редакцията на чл.13 ПВ, който наред с хипотезата на постановяване заличаване вписването ,с отбелязване съдебния акт, с който се прекратява производството, образувано по вписаните искови молби, визира и хипотеза на заличаване вписването по чл.12 вр. с чл.11 ПВ с отбелязване на „съдебния акт,с който се постановява заличаването„. Интерес от заличаване на вписването, предвид удовлетворяване на кредитора, в обезпечение вземанията на който към ответниците – жалбоподатели са били уважени исковете с правно основание чл.135 ЗЗД, исковите молби по които са били вписани, жалбоподателите обосновават с възможността за безпрепятствено последващо отчуждаване на имотите – предмет на атакуваните чрез исковете по чл.135 ЗЗД сделки, чрез даване гласност на обстоятелството, че спорът между страните е приключил, с удовлетовряване на кредитора.С изпълнение на съдебното решение, постановено и по самостоятелен осъдителен иск, защитно-охранителната функция на вписването на исковата молба,според жалбоподателите, е отпаднала, поради което същото следва да бъде заличено. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Предявените от С. С. против [фирма] и [фирма] искове, с правно основание чл.135 ЗЗД,предмет на т.д.№ 243/2014 г. на Бургаски окръжен съд, за обявяване относително-недействителни спрямо нея, сключените от първия, в качеството на продавач, с втория, в качеството на купувач,сделки по покупко-продажба на няколко недвижими имота, в обезпечаване вземанията й като кредитор на [фирма], са уважени с влязло в сила решение.Със същото ,по обективно съединен с исковете по чл.135 ЗЗД иск, [фирма] е осъдено да заплати на С. С. сумата от 389 112 евро. Ответниците са подали молба до Бургаски окръжен съд, постановил влязлото в сила решение, с искане, на основание чл.13 ПВ, съдът да постанови акт за заличаване на вписването на исковата молба и отбелязването на съдебното решение, представяйки удостоверение от частен съдебен изпълнител Т. М.,по изп.дело № 20168030402697, за изплатен към С. С. дълг, в изпълнителното производство,образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото осъдително решение по т.д.№ 243 / 2014 год. на Бургаски окръжен съд. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата, поради липса на правен интерес,позовавайки се на това, че чл.13 ПВ урежда само две възможни хипотези на заличаване – въз основа на отхвърлително решение по вписаните искови молби и въз основа на определение за прекратяване на производството.Само в тези две хипотези, според съда, ответникът има правен интерес от заличаване на вписването, даващо гласност на спора. Въззивният съд е споделил тези мотиви, обосновавайки се и с чл.14 ПВ, според който, когато е уважен предявеният иск, по който е вписана исковата молба, решението подлежи на отбелязване, както и с това, че ПВ не предвижда вписване на удостоверението за изплатен дълг. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ При кои случаи следва да се постанови изричен съдебен акт на съда, постановяващ заличаване на вписването, по смисъла на чл.13 ПВ ? и 2/ В случаите, когато вписаната искова молба е обезпечавала правата на кредитор по заведен П. иск и същият е уважен с отбелязване на съдебното решение, а ответникът е изплатил дълга към ищеца, следва ли вписаната искова молба да бъде заличена с акт на съда по смисъла на чл.13 ПВ, за да се даде гласност, че защитно-охранителната функция на вписаната искова молба е отпаднала, доколкото съдията по вписванията няма право на преценка налице ли са предпоставките за заличаване вписването й ? Всеки от въпросите се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като жалбоподателите се позовават на неяснота на разпоредбата на чл.13 ПВ, в тази й част – заличаване на вписването по чл.12 вр. с чл.11 ПВ, чрез отбелязване „съдебния акт, с който се постановява заличаването„, наред с формирана задължителна съдебна практика,според която защитното действие на исковата молба отпада с влизане в сила на съдебния акт, независимо дали самото вписване е заличено по реда на чл.13 ПВ – опр.№ 398/04.12.2014 год. по ч.г.д.№ 5266/ 2014 год. на ІІ г.о. на ВКС. Наред с хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа и основание по т.2 на разпоредбата,поради противоречие на въззивното определение с казуална съдебна практика – опр.№ 3429/10.07.2015 год. по гр.д.№ 1772/ 2015 год. на Пловдивски окръжен съд. Първият от въпросите е зададен в обобщаване всички възможни хипотези на заличаване, въз основа на акт на съда, по чл.13 ПВ, с което надхвърля обхвата на правния спор и като такъв не удовлетворява изискването за правен. В релевантната за спора хипотеза, същият е конкретизиран чрез втория от формулираните въпроси, който удовлетворява изискването за правен – отговор на същия е обусловил решаващите мотиви на въззивното определение. Не е обоснован допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с определение № 3429 по гр.д.№ 1772 / 2015 год. на Пловдивски окръжен съд. Със същото действително е отменен отказ на Пловдивски окръжен съд за заличаване на вписването и постановено такова във входящия регистър на съответната служба по вписвания, на исковата молба по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, но като основание за това е прието отпаднало защитно-оповестително действие на вписването на исковата молба, предвид неизвършено отбелязване на съдебното решение в частта, уважаваща иска по чл.135 ЗС, в 6- месечния срок, съгласно чл.115 ал.2 ЗС. Така съдът, макар да го е коментирал, е ирелевирал за заличаването на вписването на исковата молба значението на удовлетворяването на кредитора – ищец по Павловия иск / което удовлетворяване не е и предмет на същия този иск /, на практика осигурявайки формално уеднаквяне на вече настъпили по силата на закона правни последици – отпаднало защитно-оповестително действие на вписването на исковата молба - и обективирането му в правния мир. Не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма / каквато се сочи чл.13 ПВ /, но и създадена по тълкуването й противоречива практика или макар непротиворечива такава, но с обосноваване предпоставки за преодоляването й,като неправилна. Такава съдебна практика,респ. предпоставки за преодоляването й, жалбоподателят не е представил, нито обосновал. Напротив, реш.№ 448 / 30.11.2011 год. по гр.д. № 100/2011 год. на І г.о. на ВКС ясно и категорично посочва, че чл.13 ПВ касае случаите, когато производството е прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение искът е отхвърлен / аналогично коментирано и в опр. № 104 по ч.г.д.№ 652 / 2016 год. на ІV г.о. на ВКС, макар същото да не съставлява задължителна съдебна практика /. Подобно тълкуване е напълно съответно на защитно-оповестителното действие на вписването, което чрез вписване на исковата молба покрива периода от предявяването на иска до постановяване на съдебното решение.След отбелязване на съдебното решение, уважаващо иска, оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба не се заличава с обратна сила, а отпада занапред, като заместено от функцията по отбелязване на съдебното решение. Само ако такова отбелязване не бъде извършено в 6-месечния срок, съгласно чл.115 ал.2 ЗС, или искът бъде отхвърлен, е налице основание за заличаването му с обратна сила от предявяването на иска, но не такава е настоящата хипотеза. Жалбоподателите претендират заличаване с обратна сила въз основа на обстоятелства по начало неотносими към предмета на Павловия иск - удовлетворяване на кредитора по същия - и последващи спрямо постановяването на съдебното решение по този иск. Те не рефлектират върху основанието за защита на ищеца чрез вписването, в периода от предявяването на иска до постановяване на съдебното решение, така както рефлектира определение за прекратяване на производството или съдебно решение за отхвърляне на иска. Цитираното от жалрбоподателите определение № 398 по ч.гр.д. № 5266/2014 год. на ІІ г.о. на ВКС не е задължителна съдебна практика, предвид недопуснато касационно обжалване със същото, макар в производство по чл.274 ал.3 ГПК, но не е и в противоречие, а в пълен унисон с преждеизложеното. То единствено акцентира на обстоятелството, че в хипотеза на уважен иск, по който исковата молба е била вписана, но при неизвършено отбелязване на съдебното решение в срока съгласно чл.115 ал.2 ЗС,ще отпадне и без формалното му заличаване, защитно-оповестителната функция на вписването, а вписване на решението след изтичане срока по чл.115 ал.2 ЗС ще има действие от деня на вписването му, не и за периода от исковата молба до постановяване на съдебното решение.Противно на разрешението във визираната от жалбоподателите казуална съдебна практика, съдебният състав очевидно споделя разбирането,че тази хипотеза е извън обхвата на чл.13 ПВ, доколкото последиците настъпват по силата на закона. Предвид гореизложеното, не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение