Определение № 8477 от 14.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8017/2025 г.

Производството е по реда на чл. 161, ал. 3 от АПК и чл. 229 от АПК. Образувано е по частна жалба на Асоциация „Българска асоциация единство – Торевиеха“, чрез адв. Василева, срещу определение № 20791 от 17.06.2025 г. по адм. дело № 1551/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С посоченото определение е оставено без уважение искането на Асоциация „Българска асоциация единство – Торевиеха“ от 11.03.2025 г. за възстановяване на срока за обжалване на т. 1 от диспозитива на определение № 5240 от 14.02.2025 г. по адм. дело № 1551/2025 г. на АССГ. Частният жалбоподател твърди, че са налице предпоставките по чл. 161 от АПК, които да послужат за възстановяване на пропуснат срок. Оспорва извода, че съобщението за определение № 5240 от 14.02.2025 г. е връчен редовно, тъй като лицето, на което е връчено съобщението не е сътрудник в адвокатската кантора, която обслужва асоциацията. Искането е за отмяна на оспореното определение и възстановяване на срока за обжалване, даден в т. 1 от диспозитива на определение № 5240 от 14.02.2025 г. по адм. дело № 1551/2025 г. на АССГ. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство определение № 20791 от 17.06.2025 г. по адм. дело № 1551/2025 г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за възстановяване на срока за обжалване по т. 1 от диспозитива на определение № 5240 от 14.02.2025 г. по адм. дело № 1551/2025 г. на АССГ., по аргумент, че няма данни просрочието да се дължи на непредвидени обстоятелства. За да постанови този резултат, съдът е приел, че определението, с което е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на административен акт, е надлежно връчено в съответствие с чл. 51 от ГПК. Определението е съобщено на адрес на адвокатската кантора, която представлява Асоциация „Българска асоциация единство – Торевиеха“ чрез Т. С. В.- сътрудник на 18.02.2025 г. В указания в него срок, определение № 5240 от 14.02.2025 г. не е обжалвано и е влязло в сила на 01.03.2025 г. Посочил е още, че не са налице особени непредвидени обстоятелства и не се доказва настъпило внезапно и непреодолимо събитие по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК., предпоставка за възстановяване на срока. Така постановеното определение е правилно. От събраните по делото доказателства, правилно в оспореното определение е прието, че 7-дневният срок за обжалване на Определение № 5240 от 14.02.2025 г. по адм. дело № 1551/2025 г. на АССГ, е пропуснат. Срокът за подаване на жалба по чл. 230 АПК тече от деня на съобщението, че определението е изготвено. В конкретния случай срокът по чл. 230 АПК е започнал да тече от 18.02.2025 г. и e изтекъл на 25.02.2025 г. (вторник, работен ден). В този смисъл, при безспорно установено просрочие на обжалването, законосъобразно е разгледано и искането с правно основание чл. 161 АПК. Нормата предвижда възможност за възстановяване на пропуснат срок, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Имат се предвид такива обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Основание за възстановяване на срока би било налице, ако неспазването на срока се дължи на внезапни и непредвидени обстоятелства, които са попречили на пълномощника да извърши съответното процесуално действие. В случая не са налице данни и доказателства по делото просрочието да се дължи на такива причини. Правилно административният съд е приел, че връчването е надлежно съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ГПК дава възможност връчителят да връчи на адвокат съобщения и призовки лично в кантората му или на всяко място, където се намира по служба, като връчването може да се извърши в кантората и на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. Съдебната практика на ВКС по този текст сочи, че е допустимо връчване на всяко лице в кантората, което работи или сътрудничи на адвоката, като хипотезата обхваща и случаите на неформални граждански договори, включително служители, които работят при адвоката, но може и да не са вписани като сътрудници. В този смисъл представената от частния жалбоподател извадка от адвокатския регистър, според която лицето Т. С. В. не е изрично посочена като сътрудник в адовокатската кантора, е ирелевантна. Връчването на призовката и съобщение представлява официален удостоверителен документ, като в случая неговата доказателствена сила не е оборена. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя. Видно от приложеното по делото съобщение за връчване същото е редовно, като в него надлежно е посочено името на получателя, в какво качество получава съобщението и негов подпис. С оглед изложеното, посоченото в жалбата обстоятелство не е от категорията на предвидените в чл. 161 от АПК особени непредвидени обстоятелства, които да послужат като основание за възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване. Като е достигнал до същите правни изводи и е оставил искането без уважение, АССГ е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,