Определение № 2969 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Новаков, чрез адв. С. Германов, против протоколно определение № 540/15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 2778/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № ЧР-02-56/27.10.2023 г. на Областен управител на област Пловдив и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като се излага, че Новаков има правен интерес да обжалва горепосочената заповед. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Областен управител на област Пловдив, чрез юрк. А. Апостолов, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба на Н. Новаков против Заповед № ЧР-02-56/27.10.2023 г. на Областен управител на област Пловдив, с която на основание чл. 32, ал. 1 ЗА във връзка с чл. 161, ал. 1 от Изборния кодекс, чл. 42, ал. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда М. Бодуров е назначен за временно изпълняващ длъжността кмет на община Сопот, област Пловдив, за времето от края на мандата – 27 октомври 2023 г., до полагане на клетва от новоизбрания кмет на община Сопот с определени в заповедта основно и допълнителни възнаграждения. В проведеното на 15.01.2024 г. открито съдебно административният съд приел, че Н. Новаков няма правен интерес да обжалва Заповед № ЧР-02-56/27.10.2023 г. на Областен управител на област Пловдив. Посочено е, че когато кмет на община е регистриран като кандидат за участие в изборите, общинският съвет в законовия срок трябва да избере временно изпълняващ длъжността кмет, който да изпълнява длъжността до полагането на клетва на новоизбрания кмет. Когато това не е сторено от общинския съвет, то съгласно чл. 42, ал. 10 ЗМСМА областният управител назначава временно изпълняващ длъжността кмет, какъвто е и процесния случай. Административният съд приел, че страни в производството са областният управител на област Пловдив, Общински съвет Сопот и М. Бодуров. Следователно, щом Н. Новаков не е участник в административното правоотношение по издаване на оспорената заповед, то той няма правен интерес от атакуването й, като изложените от него основания сочат наличието на косвен, а не пряк интерес от обжалване на акта. Така мотивиран съдът прекратил съдебното производство, съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице нарушения на закона при преценката, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. В качеството му на заместник кмет той не е сред субектите, които могат да оспорят решението на областния управител. Причината за това е, че в никоя от хипотезите на чл. 45 ЗМСМА заместник кметовете не са сред легитимираните да оспорват решенията на областните управители. От ангажираните от жалбоподателя твърдения не следва и наличие на правен интерес по чл. 147 АПК. Правният интерес по смисъла на чл. 147 АПК не е безусловен. За да е налице такъв, жалбоподателят следва да твърди и да доказва определени свои субективни характеристики, които сочат на възникването и засягането с атакуваното решение на негови права, свободи и законни интереси именно в качеството му на гражданин. Оспорването по АПК е предоставено на разположение не на административни органи, а на граждани и организации. Изложените в жалбата съображения не изтъкват засягане на права и свободи на жалбоподателя като гражданин. В допълнение, разпоредбите на чл. 42, ал.8 и 10 ЗМСМА не са създадени, за да предвидят съществуването на субективно право на заместник кмета в посочените в закона хипотези да стане кмет, а за да гарантират, че местната администрация няма да остане без ръководител. Доводите за незаконосъобразност на административния акт не могат да послужат сами по себе си и за обосноваване на правния интерес от оспорването му. Въз основа на изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,