Решение № 16494 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14989/2011 г.

Решение № 16494 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14989/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Политическа партия (ПП) "Атака", представлявана от областния координатор Атанас Атанасов, чрез процесуалния представител адв. Русева, против решение № 162 от 14.11.2011 г., постановено по адм. дело № 758/2011 г. по описа на Добричкия административен съд, с което е потвърдено решение № 299 от 24.10.2011 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) - Добрич за определяне на резултатите от изборите за общински съветници в община Добрич, за разпределение на мандатите, както и за обявяване на избраните общински съветници на проведените на 23.10.2011 г. местни избори. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост - недостатъчно задълбочена оценка на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ да се допусне проверка на недействителните бюлетини по секции, което се е отразило и на правото на защита, които оплаквания съставляват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира си и недопустимост на решението - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради обединяване на различни по характера си жалби против решението на ОИК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по жалбата по същество като се постанови връщане на книжата на ОИК за обявяване на действителните резултати от изборите за общински съветници. Ответната ОИК - Добрич, чрез председателя й Добрев оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представена е и писмена защита. Ответниците Коалиция "Гражданска листа", Теодора Валентинова Атанасова, Кирил Иванов Костков и Пенчо Димитров Пенчев не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Политическа партия "Герб", Политическа партия "БСП", Политическа партия "ДПС", Коалиция "Граждани в повече", ПП "ВМРО - Българско национално движение", Детелина Кирилова Николова, Младен Димитров Матеев, Тодор Василев Димитров, Живко Иванов Мартинов, Иван Петров Мандев, Иван Станчев Иванов, Дженко Русев Русев, Ангел Василев Табаков, Кина Драгнева Костова, Керан Стойков Керанов, Даниела Добрева Димитрова, Бисерка Атанасова Пачолова-Ценова, Красимир Георгиев Иванов, Добрин Димитров Добрев, Весела Атанасова Стоянова, Красимир Желязков Илиев, Божанка Стойчева Вуцова, Галин Паскалев Господинов, Надежда Димитрова Петкова, Петър Жеков Жеков, Стилиян Димитров Митев, Атанас Колев Недялков, Стефка Атанасова Генчева, Светослав Иванов Димитров, Камелия Койчева Йорданова, Емилия Добрева Ганева-Николова, Владимир Димов Калчев, Мая Йорданова Димитрова, Михаил Йорданов Стоев, Галина Недялкова Митева, Желка Русева Керанова-Вълчева, Иван Добрев Иванов, Гинка Василева Георгиева, Атанас Генчев Атанасов, Ивелин Желев Пейчев, Десислава Петрова Димитрова, Гюрсел Шериф Кърнак, Денис Един Номан, Милко Великов Пенчев, Павел Гавраилов Павлов, Йордан Илиев Йорданов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не са допуснати твърдените пороци и постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, сочените отменителни основания и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК, поради което е процесуално недопустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Добрич е образувано по присъединените за общо разглеждане жалби, подадени съответно от Кирил Иванов Костов и Теодора Валентинова Атанасова като кандидати за общински съветници от ПП "РЗС", Пенчо Димитров Пенчев като кандидат за общински съветник от Коалиция "Гражданска листа", от самата Коалиция "Гражданска листа" и от ПП "Атака". Първото възражение в касационната жалба, касае именно обединяването на жалбите за общо разглеждане, като се твърди, че в жалбите на останалите жалбоподатели, извън ПП "Атака", се иска касиране на изборите, поради множество допуснати нарушения на изборния процес, докато в жалбата на ПП "Атака" се иска проверка на извършените действия по отчитане на резултатите от изборите и при установяване на грешки в преброяването или допуснати нарушения да бъдат върнати изборните книжа на ОИК - Добрич за издаване на ново решение с действителните резултати. Твърди се недопустимост на постановеното съдебно решение, именно поради различния характер на жалбите и различния петитум, като се иска самостоятелно разглеждане на жалбата на ПП "Атака". Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 213 от ГПК, субсидиарно приложим в административното производство, на основание чл. 144 от АПК, когато в съда има няколко висящи дела, в които участват едни и същи лица или които имат връзка помежду си, съдът може да ги съедини в едно производство и да издаде общо решение по тях. В случая, с всички жалби се оспорва решението на ОИК - Добрич за определяне на резултатите от изборите за общински съветници в община Добрич и тъй като в ИК няма разпоредби, които да налагат образуване на отделни производства пред съда при оспорване на един и същи акт на ОИК макар и с различни доводи и искания, то приложима е разпоредбата на общия процесуален закон. Освен това, по аргумент от чл. 177 от АПК относно действието на съдебното решение и предвид нормите на чл. 267 от ИК и чл. 153 и чл. 154 от АПК, регламентиращи конституирането на страните в производството, съединяването на производството се явява законосъобразно с оглед основните принципи на ИК и АПК, включително осигуряване на възможност за пълноценно реализиране на правото на защита срещу акта и излагане на тезите от всички конституирани страни в производството. Следва да се посочи и това, че съдът изрично и отделно се е занимал само с жалбата на ПП "Атака" като са обсъдени всички възражения в нея. Съдът правилно служебно е конституирал страните, като в тази насока липсват възражения. Постановеното решение не е недопустимо на това основание и оплакванията в тази насока - такива по чл. 209, т. 2 от АПК в касационната жалба са неоснователни. Съдът се е произнесъл по жалбата на ПП "Атака" след като е събрал релевантните за спора доказателства и е обсъдил същите, поради което решението му е обосновано и е съответно на установеното от фактическа страна. Съдът правилно е приел, че допуснатите нарушения в хода на изборния процес нямат съществен характер и не дават основание за уважаване на оспорването и е потвърдил решението на ОИК. Установените поправки в протоколите на СИК, които не са удостоверени с подписи, или са удостоверени само с един подпис, правилно съдът е приел, че нямат отношение към отчетения изборен резултат, тъй като същите касаят технически грешки - например поправки относно броя на регистрирани партии, броя на избирателите в допълнителния избирателен списък и други, които нямат отношение към отчитането на действителните гласове за всяка от партиите и коалициите. От съдържанието на протоколите на СИК не се констатира да са направени възражения относно неправилно отразяване на действителните и недействителните бюлетини и в този смисъл правилно административния съд оценявайки комплексно процесните протоколи е приел, че допуснатите нарушения при съставяне и поправянето им не се отразяват на годността за установяване на действителния изборен резултат. Правилно съдът е отхвърлил възражението, относно вписването на избиратели в избирателните списъци. Съдът правилно е приложил нормите на чл. 46, ал. 3, чл. 47, чл. 197, ал. 6 от ИК относно възможността за вписване на избиратели в избирателните списъци, когато се установи, че имената им не се съдържат в тях, но същите имат право да гласуват в съответните СИК, тъй като отговарят на всички изисквания. Правилно възражението за неправилно допускане на гласоподаватели в допълнителната страница (под чертата) в части I и II на избирателните списъци в цитираните секции е отхвърлено, тъй като не са събрани доказателства за вписване на лица, които не са отговаряли на условията по чл. 62 от ИК. Също така подробно и при правилно приложение на закона са обсъдени и възраженията във връзка с дописване в допълнителния избирателен списък, като правилно е прието, че допуснатите единични нарушения (само четири) на чл. 203, ал. 3 от ИК - непредставяне на декларация, че избирател с увреждания не е гласувал и няма да гласува на друго място, съответно вписване на избиратели с увреждания вместо в допълнителните избирателни списъци, в допълнителната страница на част I от избирателния списък, са незначителни в сравнение с общия брой гласували и не могат да се отразят на изборния резултат. Правилно е отхвърлено и възражението, че са налице голям брой недействителни бюлетини в посочените 54 секции, които надхвърлят средния допустим процент - 3%, обявен от ОИК - Добрич, от което следва, че са допуснати нарушения. В тази връзка съдът правилно е посочил, че протоколите на СИК имат характер на официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползват с материална доказателствена сила по отношение на отразеното в тях. Всички протоколи са подписани без забележки, възражения или особени мнения относно установяването на недействителните бюлетини в съответствие с чл. 226, ал. 3 и 4 от ИК, поради което не може да се приеме, че са налице нарушения. Освен това протоколите на СИК от посочените в жалбата секции, в които има по-висок процент недействителни бюлетини не са оспорени, поради което правилно е прието, че не е оборена материалната им доказателствена сила. Не са ангажирани никакви доказателства за твърдените нарушения, поради което съдът правилно е отхвърлил и това възражение. В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал процесуално нарушение отказвайки да уважи искането за повторно преброяване на недействителните бюлетини, с цел установяване на това дали има действителни между тях. Не е налице нарушение, при липсата на открито производство по оспорване на протоколите на СИК. Правилно съдът е посочил, че в производството по чл. 267 от ИК следва да се провери дали са допуснати сочените нарушения и дали същите водят до недействителност на избора, съответно да са основания за отмяна на решението на ОИК, съгласно чл. 267, ал. 10 от ИК, а не да се повтаря в цялост дейността по преброяването по чл. 226, 227 и следващи от ИК. Не са установени съществени нарушения, водещи до извод за евентуална промяна на изборния резултат, отчетен от ОИК или за невъзможност същият да бъде определен, поради което правилно първоинстанционният съд е потвърдил оспорения административен акт, като правилно е приложил и материалния закон. Не са налице пороци в обжалваното решение, които да обосновават неговата недопустимост или неправилност и същото следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,