Определение № 6405 от 27.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез Д. Кънева- Иванова-юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане“, отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално ТОЛ управление, срещу Определение № 3892 от 02.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3325/2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), с което е оставена без разглеждане подадената от агенцията частна жалба срещу Определение № 395 от 01.02.2024 г., постановено по КАНД № 57/2024 г. на Административен съд- Русе и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на атакуваното с нея определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Подчертава се обстоятелство, че в текста на съдебното определение на административния съд изрично е посочено, че то подлежи на обжалване пред ВАС и в случай, че определението е изключено от инстанционен контрол, на основание чл. 631, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), то това следва да е изрично записано. Освен това, за обжалването му е събрана държавна такса, като не е предприел действия да уведоми заинтересованата страна, че частната й жалба е недопустима. Приемайки обратното, ВАС е лишил органа от правото на инстанционна проверка на определението за спиране и то подлежи на обжалване, тъй като препятства хода на делото. Посочва се, че ВАС неправилно е приел, че определението с което се спира производството поради отправено преюдициално запитване от друг съд, е равнозначно с определението, с което се отправя самото запитване. По изложените съображения иска определението да бъде отменено, а депозираната частна жалба срещу Определение №395/01.02.2024 г. по КАНД №57/2024 г. на АС- Русе да се разгледа по същество и уважи в цялост. Ответникът по частната жалба- „Синергон Транспорт“ ЕООД, чрез адв. Д. Пламенов, не ангажира становище в предоставения срок. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото се установява, че производството пред Административен съд-Русе е образувано по касационна жалба на „Синергон Транспорт“ ЕООД срещу Решение № 759/14.11.2023 г., постановено по АНД № 1361/2023 г. на Районен съд-Русе, с което потвърден издаден от АПИ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството Електронен фиш №85043362122022 г., с който е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата. С Определение №395/01.02.2024 г., съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение №113/31.01.2023 г. по КАНД №997/2022 г. на Административен съд- Хасково. Тричленният състав на ВАС е посочил в атакуваното с частната жалба Определение № 3892 от 02.04.2024 г., че за да спре съдебното производство по делото, Административен съд- Русе е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими към правилното разглеждане и решаване на поставения пред него правен спор. При така установеното, тричленният състав на ВАС е счел, че частната жалба е процесуално недопустима. Посочил е, че съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, вр. чл. 144 АПК обаче, предвижда изключение от това правило и невъзможността за инстанционен контрол регламентирана именно в нея, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в страната, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол, на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициалното запитване. При изложените мотиви, тричленният състав на ВАС е постановил своето Определение № 3892 от 02.04.2024 г., с което е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото. Атакуваното определение е правилно. Определението за спиране, което е обжалвано пред тричленния състав на ВАС, безспорно е преграждащо производството по делото, но то попада в приложното поле на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, поради което е изключена неговата обжалваемост. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК урежда изключение от общото правило, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК за обжалваемост на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на съдебното производство. Тази норма регламентира изрично, че не подлежи на обжалване определението за спиране на производството по делото, поради отправено до СЕС запитване за тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз (ЕС) или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС, което е от значение за правилното решаване на делото. Касае се за процесуална норма, съобразена с чл. 23 от Статута на СЕС. Останалите съдилища, които приемат, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е относимо и обуславящо за решаване на висящ пред тях спор по същество по съответно дело, разполагат с процесуалната възможност мотивирано да спрат производство по делото до произнасяне на СЕС. Тази възможност за спиране на делото, с определение от вида на обжалваното, е в унисон с изискването на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) за прилагане на всички необходими мерки за ефективното функциониране на преюдициалното запитване и невъзможността за отправяне на друго преюдициално запитване по същия въпрос. По този начин, съдът, пред който е висящо дело, чието решаване по същество е обусловено от произнасянето на СЕС, е длъжен да спре производството при установена относимост на нормите на правото на ЕС, чието тълкуване е поискано с отправеното вече от друг съд преюдициално запитване. Това задължение на съда е обвързано с преценката на изяснените по делото факти и обстоятелства, правната квалификация на висящия спор и относимост на норми от общностното право, чието тълкуване е предмет на вече отправеното преюдициално запитване - решение по дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06 на СЕС. Следователно решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е суверенна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране на производството в обсъжданата хипотеза се извежда и от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,