Решение № 1240 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7341/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ и „Електроразпределение Север“ АД /ЕР Север/ срещу Решение 13352 от 16.04.2025г., постановено по адм. д. № 3440/2024г. по описа на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отменено, по жалба на В. П., Решение № Ж-150 от 14.02.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и 7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.13 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалбата на физическото лице срещу условия за присъединяване и преписката е върната на комисията. Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения по приложението на нормативната уредба и се иска отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. Касаторът „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител, твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат съображения, че не е длъжен да присъедини обекта. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответникът В. П. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени при спазване на процесуалните изисквания за тяхната допустимост. Съдът е установил от фактическа страна, че на 28.06.2023 г. жалбоподателката е подала искане за проучване на условията за присъединяване на собствения си обект „еднофамилна вилна сграда“ в [населено място], местност [заличен текст], [ПИ] с предоставена мощност 15 kW. Издадено е Становище за присъединяване 05.07.2023г, чийто условия са оспорени пред КЕВР. ЕР Север се е мотивирал, че имотът е извън регулация. Пред КЕВР са представени доказателства, че горепосоченият обект се намира извън регулационните граници на населеното място и територията, в която попада, е в свлачищен район със строителна забрана съгласно Заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1977г. на министъра на териториалното развитие и благоустройството. На база същото КЕВР е счела, че жалбата е неоснователна и е прекратила производството. Съдът е изслушал и кредитирал експертни заключения на съдебно-техническа еспертиза, въз основа на която е констатирал, че съгласно КККР на местността процесният имот се намира в урбанизирана територия с начин на трайно ползване ниско застрояване. Установено е също, че селищно образувание Панорама III е създадено по установения ред през 2000г., като имотът попада е в строителния му полигон. Показателите за застрояване са определени по ОУП. Електрическата мрежа на цялото селищно образувание е изпълнена с кабели, положени в земята, без схема/проект. Всички потребители, присъединени към частната ел. мрежа са абонати с индивидуални партиди на ЕР Север, съответно имат монтирани електромери. Допълнително исканата от жалбоподателката мощност (15 kW) няма да предизвика недопустимо претоварване на силовия кабел тип СВТ 3x95+75 мм2, който излиза от ТП 615 и захранва абонатите от процесния район на Кооперация Панорама 33. От правна страна съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на възложените му правомощия, в изискуемите форма, кворум и мнозинство, но при неизяснени факти и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви, че в нарушение на принципа на служебното начало и на процесуалните норми КЕВР се е произнесла при неизяснена фактическа обстановка, поради което е отменил решението и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на тяхната правилна преценка съдът е формирал правни изводи, които надлежно е мотивирал. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са, между другото, урбанизирани територии (селищната територия на населеното място и селищни образувания) - определени с устройствен план съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон - в територии без устройствени планове. Одобрените КККР за имота представляват влязъл в сила административен акт, с който съдът и административният орган следва да се съобразят. Впрочем, още пред административния орган са представени, но не са съобразени доказателствата, че имотът е в строителния полигон на селищното образувание. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: 1. има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа, и 3. е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. В чл. 83, ал. 1, т. 5 ЗЕ е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за управление на електроразпределителните мрежи, които регламентират правата и задълженията на оператора на електроразпределителната мрежа и присъединените към съответната мрежа лица във връзка с планиране развитието на мрежата, планиране и управление на режима на работа на електроразпределителната мрежа, процедурите по задължителен обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на местен защитен план и за предоставяне на допълнителни услуги, условията и реда за достъп до електроразпределителните мрежи, за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, включително приоритетите за достъп и диспечерско управление, за нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи и предоставяните услуги. Подобна е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от отменената, но приложима Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съгласно която при изготвянето на условията за присъединяване операторът на разпределителната мрежа определя техническите изисквания, които се изпълняват за присъединяване към електрическата мрежа. Заради това и във връзка с изпълнение целта на закона, чл. 116, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. В тази връзка е и задължението по ал. 5 на чл. 116 ЗЕ за изграждане на електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване от страна на оператора на електроразпределителна мрежа. Правилно и уместно в този смисъл съдът и КЕВР се позовават именно на тези разпоредби, определяйки задълженията на касатора, за които към този момент той не е доказал, че са изпълнени. Съгласно приложимия към казуса чл. 11 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи вр. § 2 ПЗР от същата, съответният мрежови оператор може мотивирано да откаже да присъедини изцяло или частично обект към електрическата мрежа при заявените условия при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на обекта в експлоатация и когато присъединяването на обекта води до влошаване условията за снабдяване на други клиенти на електрическа енергия поради липса на необходимата мощност. Първото условие не е налице, а по отношение на второто е установено, че собственици на обекти в селищното образувание са вече присъединени към електроразпределителната мрежа и не е доказано от ответниците, че присъединяването и на ответницата в настоящото произодство ще доведе до влошаване на условията на присъединяване. Напротив, от експертното заключение се установява, че присъединяването няма да доведе до такива проблеми. В този смисъл няма основание за прекратяване на административното производство, а КЕВР следва да изпълни правомощията си по чл. 22, ал. 5 ЗЕ и да даде указания по приложението на закона, съобразени с цитираната нормативна уредба. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Ответницата е поискала разноски за касационното производство, но не е доказала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение