Определение № 2791 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 292/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от ищцата М. Д. касационна жалба. Ищцата оспорва молбата за възражения за недоказаност на действителното заплащане на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски и за прекомерност. Молбата за допълване е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а по същество – и основателна. С определението по чл. 288 ГПК съдът не се е произнесъл по направеното с отговора на касационната жалба искане на ответника за присъждане на разноски, конкретизирано с молба от 27.02.2026 г., постъпила преди насроченото за 02.03.2026 г. закрито заседание по чл. 288 ГПК, с приложени към нея списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства (договор за правна помощ, платежно нареждане и фактура). От последните се установява, че за защита в касационното производство ответникът е заплатил на упълномощеното адвокатско дружество възнаграждение в размер на 2040 евро, вкл. ДДС. Неоснователно е възражението на ищцата за недоказаност на факта на заплащане на това възнаграждение, доколкото при липсата на оспорване на истинността на представените документи, същите представляват допустими и годни доказателства за установяване на факта на плащането. В частност относно приложеното платежно нареждане следва да се посочи, че същото представлява възпроизведен на хартиен носител заверен от пълномощника на ответника препис от електронен документ по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК, поради което отговаря на изискванията, разяснени в мотивите към т. 2 от ТР № 6/2012 г. на ВКС-ОСГТК за доказване на извършените по банков път плащания на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на адвокатското възнаграждение същото може да бъде присъдено в по-нисък размер само по мотивирано възражение на насрещната страна. В разглеждания случай в отговора на ищцата, извън общото изявление, че претендираното възнаграждение е прекомерно, конкретни аргументи за обосноваване на такава прекомерност не са изложени, поради което възражението не може да бъде уважено. С тези мотиви съдът