Решение № 1639 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2008 г.

Решение № 1639 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Настоящото производството е образувано след като с решение № 5051/25.04.2008 г. на ВАС, I отделение, постановено по адм. д. № 1851/08 г. е върнато адм. д. № 1682/07 г. на Административен съд - гр. Варна за допълване на решението относно частта на определените осигурителни вноски. При новото разглеждане и след връщане на делото Варненския административен съд (ВАдмС), Първо отделение, Трети състав, е постановил решение № 1001/10.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1682 по описа за 2007 г. на този съд. Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП оспорва чрез юрисконсулт Станка Костадинова решението в частта, с която е допълнено решение № 633/5.12.2007 г. на ВАдмС по същото дело със следния диспозитив: Прогласява нищожността на РА № 08- 00 - 0164/4.06.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич в частта, с която са установени задължения за вноски по ДОО за размера над 499, 03 лв., дължими за изплатени на 28.02.2006 г. трудови възнаграждения за м. 05.2005 г. и 45, 22 лв., дължими за изплатени на 30.09.2006 г. трудови възнаграждения за м. 03.2006 г. ; за вноски по ДЗПО - УПФ - за размера над 41, 77 лв., дължими за изплатени на 28.02.2006 г. трудови възнаграждения за м. 05.2005 г. ; за вноски за ЗО - за размера над 70, 96 лв., дължими за изплатени на 28.02.2006 г. трудови възнаграждения за м. 05.2005 г. и съответните им лихви. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. От изложеното в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията са свързани с необсъждане на всички доводи на представителя на административния орган, формулиране от ВАдмС на необосновани мотиви и такива, противоречащи на чл. 13, ал. 2 от Правилника за приложение на Дял III от КТ от 1951 г., чл. 7 КЗОО (КСО след Д. В. бр. 67/03 г.), чл. 158 КСО, чл. 43 ЗОО. Касаторът счита, че обхватът на ревизионното производство включва задълженията за вноски по ДОО, ЗО, ДЗПО - УПФ и ДЗПО - ППФ за данъчни периоди 1.10.2005 г. - 31.12.2006 г., който определя материалната компетентност на приходните органи. В касационната жалба се посочва, че при начисляване на трудовите възнаграждения има два варианта за внасяне на задължителните осигурителни вноски - едновременно с изплащане на възнаграждението или внасяне на вноските в друг период. Касаторът претендира отмяна на решението в оспорената част и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Монтстрой" АД - със седалище в гр. Добрич, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да прогласи за нищожен РА в процесната му част административният съд е установил по делото следното: На "Монтстрой" АД е осъществена предходна ревизия от РУ "СО" - гр. Добрич, приключила с ревизионна записка при която са констатирани начислени, но неизплатени трудови възнаграждения на работници и служители за периода м. юни 1999 г. до м. 09.2005 г., подлежащи на проверка при последваща ревизия. По време на настоящото ревизионно производство е констатирано, че начислените трудови възнаграждения за част от месеците, описани в РД са изплатени на 2.09.2003 г., а друга част са изплатени на 26.04.2007 г., като начислените осигурителни вноски не са внесени. В резултат на това са установени задължения по ДОО и лихви върху тях към датата на издаване на процесния РА. По идентични съображения са установени задължения за вноски по ДЗПО - УПФ, вноски за ЗО и лихви върху тях. Според административният съд за вноските по ДОО за възнагражденията, начислени през 1999 г., задължението за внасяне съгласно чл. 13, ал. 2 от Правилника за приложение на Дял III от КТ от 1951 г. възниква при изплащане на трудовите възнаграждения, включително при авансовите плащания, а за следващите години съгласно чл. 7 от КЗОО (КСО след Д. В. бр. 67/03 г.) - едновременно с изплащане на трудовото възнаграждение или част от него. В тези срокове съобразно чл. 158 от КСО се превеждат и осигурителните вноски за ДЗПО - УПФ. Чл. 43 от ЗЗО предвижда здравноосигурителните вноски да бъдат изплатени от работодателя едновременно с плащане на трудовите възнаграждения и обезщетенията за временна нетрудоспособност. За периода след 1.01.2003 г., чл. 40, т. 1, б. "в" ЗЗО регламентира задължението на работодателя или ведомството да внесат вноските едновременно с изплащането на възнагражденията, включително за авансовите плащания. При гореустановените обстоятелства ВАдмС е направил обоснования извод, че РА в процесната част е нищожен поради липсата на материална компетентност. Това е така, защото с него са определени осигурителни вноски върху трудови възнаграждения, дължими за периоди, попадащи във времето от м. 06.1999 г. до м. 09.2005 година. За тях обаче е била извършена предходна ревизия по ДОО, ДЗПО и ЗО, приключила с ревизионна записка, констатираща начисляване но неизплащане на трудовите възнаграждения. Възнагражденията в по - голямата им част, съгласно констатациите от РД са изплатени впоследствие - на 2.09.2003 г. и на 26.04.2007 година, като съгласно цитираните по - горе разпоредби съответните на възнагражденията осигурителни вноски са дължими едновременно с тяхното изплащане. Това означава, че периодите - 2.09.2003 г. и 26.04.2007 г. е трябвало да бъдат включени в обхвата на настоящата ревизия, конкретизиран със заповедта, издадена на основание чл. 113 ДОПК. Съгласно посоченото обаче в ЗВР № 164/26.03.2007 процесната ревизия в нейната втора част обхваща задълженията за вноски по ДОО, ЗО, ДЗПО - УПФ и ДЗПО - ППФ за времето от 1.10.2005 г. - 31.12.2006 година. Видно е от записаното на стр. 37 в РД, че върху изплатените за целия период по ЗВР трудови възнаграждения в размер на 93 658, 84 лв. вярно са начислени дължимите осигурителни вноски, констатирано е спазване на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 КСО - дължимите вноски са внасяни едновременно с изплащане на трудовите възнаграждения (за ревизирания период няма сключени граждански договори). Това показва, че при настоящата ревизия в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 4 ДОПК приходните органи са определили задължения за осигурителни вноски, касаещи трудови възнаграждения дължими за периоди извън обхвата на процесната ревизия, които в преобладаващата си част са изплатени на дати също извън периодите по ЗВР № 164/26.03.2007 година. Относно определените в процесното ревизионно производство осигурителни вноски върху изплатените на 28.02.2006 г. и на 30.09.2006 г. трудови възнаграждения, жалбата на "Монтстрой" АД е отхвърлена и допълнителното решение на ВАДмС в тази част е влязло в сила поради необжалването му. Не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението в оспорената част следва да бъде оставено в сила.