Решение № 2498 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12602/2008 г.

Решение № 2498 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12602/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Вл. Варненчик" при община Варна, срещу решение № 1144 от 30.07.2008 г., постановено по адм. д. № 746 по описа за 2007 г. на Административен съд - Варна. С него заповедта му № ПР-56 от 7.05.2007 г., с която е одобрена оценка на подобрения, извършени от ползвател в имот, е обявена за нищожна. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевира довод за необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени, а заповедта да се остави в сила. От ответницата Ангелина Станчева е постъпило възражение по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу касационната жалба. В него след обстоен разказ на фактите около имота, предоставен за ползване, в заключение се сочи, че решението на съда е правилно. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Намира, че хипотезата, според която съдът е обявил нищожността на заповедта по § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ е относима при отношенията между собственик и ползвател, който губи собствеността, владението и приращенията. Според прокурора приложимата хипотеза е § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ и за да се избегнат усложненията в отношенията между тях, собственикът е поискал да се извърши оценка на подобренията, които да заплати на ползвателя. Това производство според прокурора не е регламентирано в ЗСПЗЗ, но след като има влязъл в сила план на новообразуваните имоти следва да намерят приложение нормите на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Употребеният термин е правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, подават молба за оценка. Това включва и лицето, чиято собственост е възстановена. Предлага решението да се отмени, а делото върне за разглеждане на жалбата по същество. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба срещу заповед № ПР-56 от 7.05.2007 г. на кмета на район "Вл. Варненчик", при община Варна, с която е одобрена оценката от 358.07 лв. за подобрения, извършени върху поземлен имот № 151, попадащ в новообразуван ПИ № 402 по плана на новообразуваните имоти на местността "Балъм дере" в землището на кв. "Владиславово", гр. Варна. Между страните не е имало спор по фактите и по активната и пасивна легитимация на страните. Спорът е бил единствено по оценката на подобренията, като жалбоподателката Ангелина Стоянова Ангелова, която като ползвател ги е извършила, е твърдяла, че оценката е изключително занижена. За изясняването на стойността на подобренията, съдът е приел заключение на единична експертиза в частта му за подобренията с овощни насаждения, а за стойността на извършеното строителство е прието заключение на тройна експертиза. В изпълнение на служебното начало за проверка редовността на административния акт, съдът е приел, че кметът е издал заповедта в нарушение на чл. 27, ал. 2 АПК, защото искането до него за изготвяне на оценката е направено от Васил Атанасов Василев, който е реституиран собственик на имота, заедно със Станка Атанасова Спасова. Изложил е аргументи, че в случая е приложима нормата на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, като реда за определяне на оценката е § 31 ПЗР на ППЗСПЗЗ, според който правоимащите по § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ могат да подадат молби за оценки в 30-дневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. След изтичането на този срок правото им да искат оценка се погасява, но не възниква аналогично право за собственика на имота с възстановено право на собственост. Собствениците с възстановено право на собственост не са правоимащи по § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ,защото не са извършили подобренията върху имота и след като не са и правоимащи по § 4в то за тях не е приложим реда по § 31, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Аргумент за този извод съдът е намерил в § 31, ал. 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Според съда само в хипотезата на ал. 5 на § 31 собствениците са кредитори на ползвателите за стойността на частта от имота им, който е придаден към този на ползвателите. Това им притезание произтича от факта на придадена част от техния имот към този на ползвателя. Съдът е направил извод, че правото да се иска оценка на подобренията принадлежи само на ползвателите и то се реализира по реда на § 31 ПЗР на ППЗСПЗЗ, защото е включено в патримониума им по силата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ. В случай, че ползвателят е пропуснал срока по ал. 1 на § 31 ПЗР на ППЗСПЗЗ то за осъществяване на правото си на вземане ползвателят трябва да използва исковия ред на защита. В случай, че ползвателят не потърси вземането си и по общия исков ред, то с изтичането на предвидения в закона срок, вземането му се погасява по давност. При тези правни изводи съдът е обявил заповедта на кмета за нищожна, като е приел, че той не е имал правото да я издава, защото е сезиран от лице, което няма право да иска оценка на подобренията в имота. Решението е неправилно. То е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на съществени процесуални правила, което налага неговата отмяна по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Съдът не е издирил приложимите материални норми към спора и последиците за страните от тях, включително и правомощието на административния орган да издаде заповедта за оценка на подобренията върху имота. Безспорно е, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила през 2004 г. Не е спорно и това, че Васил Василев и Станка Спасова са собственици по земеделската реституция на процесния имот, както и че върху него жалбоподателката е извършила подобрения. Въпросът който се поставя е могат ли реституираните собственици на земеделската земя да искат издаването на заповед от кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно заповед по чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с която да им се възстанови правото на собственост. Безспорно е, че това е тяхно право, да се снабдят с документ за собственост, а кметът на общината има правомощието да издаде заповедта. Заповедта има конститутивен характер и съдържанието, определено в чл. 28а. За да им се издаде исканата заповед трябва да са изпълнени двете кумулативни предпоставки в чл. 28а, ал. 1: планът на новообразуваните имоти да е влязъл в сила и да се представи документ за платена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. Чл. 28а, ал. 1 е относим както за собствениците с възстановено право на собственост, така и за ползвателите. Последиците на издадената заповед са едни и същи и за двете категории собственици. Следователно всеки един от двете категории лица за да получи заповедта на кмета, след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, трябва да представи документ за платената оценка на земята, когато се касае за ползвател, или за сградата, когато се касае за реституиран собственик. Редът, по който се извършва оценката на земята или на сградата, след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти е § 31 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Сроковете, визирани в него са инструктивни, а не преклузивни. Те са въведени за да дисциплинират отношенията между ползватели и собственици. Аргументите на съда, почерпени от ал. 5 на § 31 са неправилни. Ако ползвателят не поиска придадената към имота му земя, която е над размерите, определени в § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ да бъде оценена в срока по ал. 1 на § 31, реституираният собственик, от чийто имот е придадена земя към имота на ползвателя не става собственик на придадената земя към имота на ползвателя. С още по-голяма сила този аргумент важи и в хипотезата на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Ако реституираният собственик на имота, върху който ползвател е извършил подобрения, не представи документ за платената цена на подобренията, няма да получи заповедта на кмета, която ще го легитимира за собственик. Същото е важимо и за ползвателя. Ако той не представи документ за платената оценка на земята, кметът няма да му издаде заповедта, с която да го признае за собственик. При тълкуването направено от съда на практика собственикът на земеделската земя никога не би могъл да се снабди с документ за собственост (заповедта на кмета), ако ползвателят не е поискал от кмета да извърши оценка на подобренията върху имота. Тогава се поставя въпросът този имот от плана на новообразуваните имоти чия собственост ще бъде и кой ще бъде записан в регистъра на имотите за негов собственик. Направените изводи в мотивите на съда за правата на бившия собственик са неправилни и в противоречие с целта и духа на закона по земеделската реституция - възстановяване или признаване на правото на собственост върху земята. При тълкуването на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ се налага извода, че след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти всеки от двете категории заинтересовани лица - реституиран собственик или ползвател може да поиска от кмета да извърши оценка на имота и подобренията върху него по реда на § 31, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Дори в § 31, ал. 1, второто изречение е въведено изискването молбата за оценка да съдържа данни за имота и подобренията и за собственика и ползвателя. Разграничението за двата вида оценки е ясно прокарано. То е още по-силно в т. 2 на ал. 1, в която препращането е към § 4а, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е хипотезата, при която ако собственикът на земята не получи цената й от ползвателя по ал. 1, тогава той може да поиска оценка на сградата и да я заплати на ползвателя, като стане собственик на сградата, построена от ползвателя. На последно място с ал. 6 на § 31 на кмета е предоставено правомощие в случаите на § 4а, ал. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ да поиска от съдия-изпълнител да продаде имота, когато собственикът му не заплати на ползвателя сградата и подобренията върху имота. Сумата получена от продажбата се разпределя между собственика и ползвателя в зависимост от правата им. Съдът неправилно е изтълкувал целта и духа на закона и правилника за неговото прилагане, което прави постановеното решение в нарушение на материалния закон. Съдът не се е произнесъл и по предмета на жалбата - стойността на подобренията, което е нарушение на съществени процесуални правила. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за произнасяне по съществото на жалбата на Ангелина Станчева срещу заповедта на кмета, с която е извършена оценка на подобренията в имота.