Определение № 97 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4848/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Х. М., подадена чрез пълномощника му адв. Г., срещу Определение № 4373 от 29.09.2025 г., постановено по гр. дело № 3322/2025 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на решение № 324/11.11.2024 г. по гр. д. № 484/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Развити са съображения, че съдът следвало служебно да определи действителната правна квалификация на молбата, с която е бил сезиран. Наред с това се излага, че прекаленият формализъм представлявал отказ от правосъдие. Насрещната страна М. Б. Н. не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд, ІV г.о. е приел, че е сезиран с молба, която има недопустим предмет, тъй като с нея се иска отмяна по реда на чл. 303 и следв. ГПК на решение по чл. 240, ал. 1 ГПК на окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. за отмяна на постановеното на 09.11.2023 г. неприсъствено решение на районен съд – Стара Загора. Освен, че на молбата за отмяна на влязло в сила решение е дадена вярната правна квалификация, в правилно приложение на процесуалния закон е съобразено, че същата е процесуално недопустима. На отмяна по реда на чл. 303 и следв. ГПК подлежат само съдебните решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо (както и определенията по чл. 233 ГПК за прекратяване на производството поради отказ от иск, предвид присъщият им ефект на непререшаемост на спора). Отмяната като съдебно производство представлява извънреден процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Ето защо, всякакви доводи за отказ от правосъдие, основани на невъзможността от разширително тълкуване на уредбата, се явяват неоснователни. Целта на отмяната е преодоляване на формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт и възстановяване висящността на исковото производство. Поради това, когато съдебният акт по естеството си не формира сила на пресъдено нещо, той не може да бъде отменен по този ред, независимо от основанията за отмяна, които са изложени от него. В този смисъл са и разясненията, направени в т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. В настоящия случай се иска отмяна на решение, постановено по реда на чл. 240, ал.1 ГПК. Това производство е специално процесуално средство за отмяна на неприсъствени решения, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради лимитивно изброените в същата разпоредба процесуални нарушения. Решенията на окръжните съдилища, постановени по този ред, не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което и те самите не подлежат на отмяна по извънредния способ на чл. 303 и следв. ГПК. По изложените съображения обжалваното определение на ВКС следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, трето отделение