Определение № 60121 от 03.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2256/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по искане на Я. Н. за изменение на решение №147 от 26.01.2021 г. по т.д.№2256/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА пред ВКС. Ответникът по искането „ЦКБ“ АД завява становище за неоснователност на искането. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Искането е процесуално допустимо, но неоснователно. С решение №147 от 26.01.2021 г. по т.д.№2256/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, обжалваното въззивно решение /допуснато до касационно обжалване по касационна жалба на Я. Н./ е отменено единствено в частта, с която потвърждава частично решението на първата инстанция, признаващо за установено на основание чл.422 ГПК, че Я. Н. дължи на „Централна кооперативна банка“ АД законна лихва върху сумата от 170 319.12 евро за периода от 11.05.2017 г. до изплащане на вземането, като с решението си ВКС е променил периода /следващ подаването на заявление по чл.417 от ГПК/, за който се дължи законна лихва върху главницата /претендирана като законна последица от уважаване на иска за установяване на дължимост на главницата/ и е оставил в сила решението на въззивния съд в останалата обжалвана част /за установяване на дължимостта на главница, лихви до подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и такси по процесния договор за банков кредит/. Размерът на законната лихва, претендирана като законна последица от уважаването на исковете, за период след предявяването на исковата молба, не се включва в цената на иска, като този размер не се изчислява и не се присъжда с диспозитива на решението. В този смисъл и тъй като цената на иска съставлява и базата за определяне размера на дължимо адвокатско възнаграждение, размерът на законната лихва не следва да се зачита при изчислението на дължимото адвокатско възнаграждение, респективно искането за присъждане на разноски в полза на Я. Н., при уважени изцяло искове за установяване на дължимост на претендираните от „ЦКБ“ АД суми, се явява неоснователно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.248 от ГПК