Решение № 8057 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2010 г.

Решение № 8057 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Николов Ангелов, чрез пълномощника му адв. Светла Бамбалска срещу решението от 10.12.2009 г. по адм. д. № 2304/2009 г. на Административен съд София град, 13 състав. В жалбата са развити съображения за неправилност на извода на съда, че възобновяването на производството е започнало в предвидения в чл. 102 АПК във вр. с чл. 99, т. 2 АПК срок. Счита, че от 21.10.2008 г. е започнало да тече уведомяването на ответника Агенция "Митници" Аерогара София за възобновяване на производството на основание чл. 99, т. 2 АПК. Поради факта, че липсва отделен Акт за възобновяване на производството, то издаденото решение № 4401-0068/10.03.2009 г. на АМ е след изтичане на тримесечния срок по чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 АПК и една година след влизане в сила на отменения акт. Моли да се отмени решението на АССГ и се обезсили решението на началника на Митница Аерогара София. Претендира разноски. Ответниците - директор на Агенция Митници и началник на Митница Аерогара София чрез юрск. Алексиев са оспорили касационната жалба и молят да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от ВАП намира жалбата за недопустима в частта, в която е отменено обжалваното решение и делото е върнато на директора на РМД за ново произнасяне, а в останалата част за неоснователна, по съображения изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 1, ал. 1 АПК и е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното съдебно решение, АССГ е приел, че производството по възобновяване на влязъл в сила административен акт е образувано в 3 месечния срок от узнаване на обстоятелството, което служи за отмяна на административния акт и в рамките на 1 годишния, считано от 21.10. 2008 г., когато е издадено писмото на ТД на НАП, което е и моментът на възникване на основанието за производството по възобновяване. В тази връзка Административният съд София град е приел за неоснователно възражението в жалбата за неспазване на преклузивните срокове за издаване на процесния акт - Решение № 4401-0068/10.3.2009 г. на АМ РМД София за възобновяване на административното производство и отмяна на влязлото в сила Решение № 896/20.12.2007 г. на началник на Митница Аерогара София, защото са спазени сроковете по чл. 102 АПК във вр. с чл. 99, т. 2 АПК. Същевременно, приемайки, че само отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва, съгл. Чл. 103, ал. 3 АПК е оставил без разглеждане жалбата на жалбоподателя, в частта, с която на осн. чл. 103, ал. 2 АПК е уважено искането на началника на Аерогара София за възобновяване на административното производство и отмяна на влязлото в сила решение № 896 от 20.12.2007 г. на началник Митница Аерогара - София, поради липса на правен интерес за жалбоподателя. По съществото на жалбата на жалбоподателя Ангелов срещу обжалваното административно решение, АССГ е приел, че тя е основателна, поради общо казано допуснати съществени нарушения на изискванията за законосъобразност на акта - чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК. В резултат на това съдът е отменил обжалваното Решение № 4401-0068/10.03.2009 г. на директор на РМД София, в частта, в която е отменено влязлото в сила Решение № 896/20.12.2007 г., с което на жалбоподателя е възстановена сумата от 3792,01 лв., акциз и е върнал административната преписка на директора на РМД за издаване на ново решение по възобновеното производство - в хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК. Производството за възобновяване е образувано по инициатива на началник Митница Аерогара София, във вр. с писмо от 21.10.2008 г. на НАП за възобновяване на административното производство на основание чл. 99, т. 2 АПК и отмяна на влязъл в сила ИАА-Решение № 896/20.12.2007 г. на РМД София Митница Аерогара София, с което на лицето-жалбоподател е възстановен платен акциз за закупени моторни горива в размер на 3792,01 лв. Постановеното решение е незаконосъобразно. Правният спор се е свеждал единствено до това дали е спазен преклузивният срок за образуване на производство за възобновяване на влязъл в сила административен акт - Решение № 896/20.12.2007 г. на началник Митница Аерогара София, от което жалбоподателят е придобил за себе си. Съгласно чл. 102, ал. 2 пр. първо АПК възобновяването на производството по издаване на административни актове на основание чл. 99, т. 2 АПК може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Съгласно пр. второ, когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Следователно меродавен е моментът на узнаване на обстоятелството, което е послужило на органа - Агенция Митници -Аерогара София като основание за възобновяване на административното производство и отмяна на влязлото в сила административно решение, от което права е придобил жалбоподателят. В случая безспорно това е датата 29.10.2008 г., когато Агенция Митници е била уведомена /узнала/ с писмо изх. № 10-14-02-116 от 21.10.2008 г. на МФ - НАП за новото обстоятелство, по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, от съществено значение за издаване на административния акт, което при решаването на въпроса от органа не е могло да му бъде известно. А именно, че в дневниците за продажби на дружество - "Маркен" ЕООД не фигурира фактура с посочен номер, а с влезлия в сила акт - Решение № 896/20.12.2008 г. на началник митница Аерогара София на жалбоподателя е възстановена сума от 3791,02 лв., представляваща акциз за закупено моторно дизелово гориво през 2007 г. по ф-ри като регистриран земеделски производител. При безспорния факт за датата на узнаване от АМ на новото обстоятелство, което служи за отмяна на влезлия в сила индивидуален административен акт, то тримесечният срок е изтекъл на 29.01.2009 г., с което е преклудирана възможността за възобновяване на административното производство по отмяна на влязъл в сила административен акт. Тримесечният срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на влезлия в сила административен акт е предвиден в рамките на едногодишния срок от възникване на основанието, но неспазването на който и да е от двата срока, дадени в кумулативна зависимост води до недопустимост на производството по възобновяване - чл. 102 във вр. с чл. 99, т. 2 АПК. В случая и самото искане за възобновяване на административното производство, направено от началника на Аерогара София до директора на РМД София с изх. № от 20.02.2009 г. е извън разглеждания тримесечен срок от узнаване на обстоятелството - писмото на МФ - НАП от 21.10.2008 г., получено от АМ на 29.10.2008 г. Обжалваното административно решение от 10.03.2009 г., с което едновременно е уважено искането на началника на Митница Аерогара София за възобновяване и е отменен влезлият в сила административен акт - решение № 896/2008 г. също е издадено след преклузивния срок /до 29.01.2009 г./ за отмяна на влезлия в сила административен акт, поради което същото се явява нищожно, като издадено извън повременната компетентност на административния орган. Като е приел, че производството за възобновяване е образувано в тримесечния срок от узнаване на обстоятелството /неправилно прието 21.10.2008 г., вместо 29.10.2008 г./ и в рамките на едногодишния срок, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени изцяло. Спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция, като се обяви за нищожен обжалваният/нов/ административен акт - Решение № 4401-0068/10.03.2009 г. на директор РМД София, Агенция Митници, защото, както се посочи е издаден извън компетентността по време на административния орган, съгласно чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 АПК. Безспорно за жалбоподателя съществува правен интерес от оспорване на издадения при възобновяване на производството нов административен акт, който съгласно чл. 104 АПК, наред с отказа да бъде издаден актът, подлежи на оспорване по реда на АПК. В този смисъл правният извод на АССГ, 13 състав, че на оспорване подлежи само отказът да се допусне възобновяване, съгласно чл. 103, ал. 3 АПК, от което пък е направил извод, че за жалбоподателя липсва правно признат интерес от оспорване и в тази част е оставил без разглеждане жалбата е напълно незаконосъобразен правен извод, който не намира законова опора. С оглед изхода на делото на касатора се дължи присъждане на направените и доказани съдебни разноски за адвокат - по адвокатско пълномощно, приложено пред първата инстанция в размер на 200 лв. и 5 лв. ДТ за касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. АПК, ВАС-първо А отд.