Определение № 10705 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2026 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че е адресат на Тарифата, приета от Общински съвет - Петрич, поради което за него е налице правен интерес да оспори процесните разпоредни по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК, доколкото такъв е налице и когато могат да бъдат засегнати в бъдеще негови права, свободи и законни интереси. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия състав на АС – Благоеврад за продължаване на съдопроизводствените действия по предявеното оспорване. Претендират се разноските за настоящото производство. Ответникът - Общински съвет – Петрич, чрез инж. Данаилова, оспорва основателността на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд-Благоевград е образувано по жалба на К. Д. срещу срещу Разпоредби от Тарифата към Наредбата за условията и реда за паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Петрич (наричана по-долу "Тарифата"), приета от Общински съвет - Петрич (последна редакция - изм. с Решение № 562 по Протокол № 20 от 24.11.2025 г., в сила от 01.01.2026 г., попр. с Решение № 643 на 22-ро извънредно заседание на ОбС Петрич, проведено на 29.01.2026 г., в сила от 01.01.2026 г., а именно: 1.От Раздел I. Почасово платено паркиране на МПС в зоната за почасово платено паркиране: - „Цена за почасово платено паркиране за 1 час | Вкл. ДДС | 1,96 лв./1,00 евро“. 2.От Раздел II. Платено абонаментно и почасово паркиране „синя зона”: - т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 3.От Раздел III. Платено паркиране на МПС - „служебен абонамент - фиксирано паркомясто” по чл. 8 от Наредбата: - т. 1, т. 2; 4.От Раздел IV. Платено паркиране на МПС - „абонамент” по чл. 9 от Наредбата: - т. 1, т. 2, т. 3; 5. От Раздел V. Режим на локално паркиране на МПС по постоянен адрес по чл. 12, ал. 6: - т. 1. За да постанови атакуваното определение, решаващият състав на Административен съд-Благоевград, преценявайки спецификите на правото на оспорване по чл. 186, ал. 1 АПК, е констатирал, че оспорващият не е посочил конкретни доводи, обосноваващи неговия личен, пряк и непосредствен интерес да обжалва процесния подзаконов нормативен акт. Според решаващия състав оспорващият не е жител на Община Петрич, няма постоянен и настоящ адрес на нейна територия, нито се твърди да притежава собственост или да е изградил трайни търговски или професионални отношения на нейна територия. По тези съображения съдът е приел, че оспорените разпоредби не засягат пряко правната му сфера. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК наличието на личен и пряк правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването на подзаконов нормативен акт. Същият следва да бъде реален, личен и обоснован, като възможността за засягане на права или законни интереси трябва да е конкретна, а не хипотетична. В този смисъл е и практиката на Конституционния съд, обективирана в Решение № 5/17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. В случая оспорващият обосновава интереса си единствено с качеството си на правоспособен водач и притежател на СУМПС. Действието по място на приеманите от общинските съвети нормативни административни актове е ограничено до територията на общината (чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 ЗНА). Затова и засягането на законните интереси на гражданите и организациите е от действието на акта при регулиране на развиващите се на тази територия обществени отношения. В казуса липсва привръзка на Д. с Община Петрич, в чийто предели действат оспорените разпоредби от Тарифата, доколкото частният жалбоподател няма свой постоянен адрес и недвижимо имущество на територията на тази община. Липсват данни и за извършване на трудова, търговска или друга дейност, попадащи в приложното поле на оспорените разпоредби относно платеното паркиране. Не са ангажирани доказателства за наличие на правна връзка на жалбоподателя с територията, обхваната от оспорената разпоредба, нито за качеството му на жител, ползвател на имот или паркомясто в същия район. Също така Д. няма правен интерес от оспорването по т. 2 и т. 4, отнасящи се до лицата с абонамент за паркиране в общината, по т. 3 – до собствениците, ползвателите или наемателите на жилищни имоти в общината, както и по т. 5 – до лицата с постоянен адрес в гр. Петрич, доколкото не твърди да притежава съответното качество, а постоянният му адрес е в [населено място]. При тези данни не се установява реално засягане на правната сфера на оспорващия, нито наличие на пряк и личен правен интерес от оспорването. Самото притежаване на СУМПС и общата възможност да управлява МПС на територията на страната не обосновават такъв интерес. Липсва абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване, а именно - правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4, вр. чл. 186 АПК, поради което и решаващият състав правилно е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в пълния претендиран размер от 200 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,