Определение № 11350 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8609/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от управителя на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана, подадена чрез пълномощника адв. И. Големанова от Адвокатска колегия – София, против определение № 342 от 28.03.2024 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка, вх. № КЗК-1175/18.12.2023 г., с което на основание чл. 217, ал. 4 от ЗОП, във връзка с чл. 217, ал. 1 и 2 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за изменение на Решение № 187/22.02.2024 г., постановено по преписка № КЗК – 1175/2024 г., в частта за разноските по т. 3 от диспозитива. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че производствата по ЗОП са с определен материален интерес, отъждествен с прогнозната стойност на обществената поръчка. В тази връзка се сочи, че КЗК е следвало да присъди разноски за адвокатско възнаграждение, изчислено на база интереса, по който е определена държавната такса за производството, в какъвто смисъл е новата редакция на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). В допълнение се твърди, че КЗК не е аргументирала преценката си за възприетата фактическа и правна сложност на спора. Иска се отмяна на определението на Комисията за защита на конкуренцията, като в полза на частния жалбоподател да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им претендиран размер, възлизащ на 13740 лв. с ДДС. Ответникът по частната жалба – „Б – Кантакт“ ООД, редовно уведомен. В постъпилия отговор на частната жалба, чрез адв. Макавеев се излагат подробни съображения в които сочи, че обжалваното определение на Комисията за защита на конкуренцията е постановила законосъобразен акт. Моли съда да постанови определение с което да го остави в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по преписка № КЗК - 1175/18.12.2023 г. във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-2415/07.12.2023 г. от „Б-Контакт“ ООД, гр. Бяла срещу Решение № D29100586/27.11.2023 г. възложителя за определяне на изпълнител на процедура „публично състезание“ за възлагане на обществената поръчка с предмет: „Доставка на натриев хипохлорит /белина/ и течен хлор за нуждите на „ВиК“ ООД, гр. Монтана по две обособени позиции“, открита с Решение № F407584/07.08.2023 г. на възложителя, с УИН 00567-2023-0014 в ЦАИС ЕОП, в частта по Обособена позиция № 2 „Доставка на течен хлор“. С Решение № 187 от 22.02.2024 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-1175/18.12.2023 г. е оставена без уважение жалбата на „Б-Контакт“ ООД, гр. Бяла срещу Решение № D29100586/27.11.2023 г. на упълномощеното длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Монтана за определяне на изпълнител на процедура "публично състезание" за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. Постановеното по преписката решение е благоприятно за ответника, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 217, ал. 1 ЗОП с т. 2 от посоченото решение в тежест на жалбоподателя е възложено да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Монтана с ЕИК 821152916 направените разноски в размер на 2 000 лв. В срока по чл. 217, ал. 2 ЗОП от страна на възложителя е направено искане за изменение на решението на Комисията в частта му за разноските по т. 2, по което е постановено оспореното пред настоящия състав определение. С обжалваното определение № 342 от 28.03.2024 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-1175/18.12.2023 г. е оставено без уважение искането на управителя на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Монтана за изменение на Решение № 187/22.02.2024 г., постановено по преписка № КЗК – 1175/2024 г., в частта за разноските по т. 3 от диспозитива. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че не са налице основания за присъждане на присъждането на адвокатски хонорар в претендирания от страната пълен размер от 13 740 лв. с ДДС. Комисията е приела, че възложената сума от 2000 лв., съгласно т. 3 от решение № 187 от 22.02.2024 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-1175/18.12.2023 г. съответства на действителната правна и фактическа сложност на преписката предвид своевременно направеното възражение от жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. КЗК е изложила подробни съображения, че производствата по реда на Глава двадесет и седма от ЗОП („Производство по обжалване“) са без определен материален интерес, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение не следва да се обвързва с прогнозната стойност на съответната обществена поръчка или обособена позиция, а с реално престирани усилия и време. В тази връзка и съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК комисията е счела, че преписката не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност – в производството пред КЗК са преценявани единствено представените от възложителя доказателства по административната преписка във връзка с проведената от него процедура. Освен това се касае за правен спор, свързан с решение за класиране на участниците и определяне на изпълнител по процедури за възлагане на обществени поръчки по ЗОП, за които случаи има стандартна и установена съдебна практика. По тези съображения КЗК е приела, че няма основание за изменение на решението по преписка № КЗК – 1175/2024 г., и възлагане на по-голяма сума от присъдените 2 000 лв., представляваща над минималният размер на адвокатските възнаграждения за административни производства по обжалване на актове на възложителя по ЗОП съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваното определение е правилно. Според чл. 217, ал. 1 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава двадесет и седма и при условията и по реда на чл. 143 АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че КЗК не е съобразила изменението на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., съгласно която възнаграждението се определя с оглед интереса, по който е определена държавната такса за производството. Действително, към момента на подаването на искането по чл. 217, ал. 2 ЗОП и произнасянето на КЗК действаща е новата редакция на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. (изм. и доп. – ДВ, бр. 88 от 2022 г.). Посочената разпоредба предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес: в производства по обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител по Закона за обществените поръчки възнаграждението се определя по реда на чл. 8, ал. 1 върху интереса, по който е определена държавната такса за производството; в останалите случаи на обжалване на решения на възложителя - 1500 лв. Комисията е обсъдила новата редакция на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., проследила е практиката на ВАС по приложението на разпоредбата и е стигнала до обоснован извод, че със соченото изменение не е преодоляно противоречието със Закона за адвокатурата. КЗК правилно е отбелязала, че в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение, но не върху материалния интерес по чл. 8, ал. 1, а върху интереса, по който е определена държавната такса за производството, т. е. прогнозната стойност на поръчката, която не представлява цена на обжалваемия интерес. По аргумент на чл. 1, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират за производствата по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд (Приета с ПМС № 73 от 5.04.2016 г.) за производството по жалби пред Комисията за защита на конкуренцията се събира такса, определена върху посочената от възложителя прогнозна стойност на обществената поръчка, съответно върху посочената прогнозна стойност на обособената позиция, като са предвидени такси в размер на 850 лв., 1700 лв. и 4500 лв. Следователно, доколкото държавната такса за производството се определя върху посочената от възложителя прогнозна стойност на обществената поръчка/обособена позиция, разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., включително и в настоящата й редакция, обвързва минималния размер на адвокатското възнаграждение с прогнозната стойност на съответната обществена поръчка или обособена позиция. Във връзка с гореизложеното, Комисията обосновано се е придържала към досегашната безпротиворечива и последователна практика на Върховния административен съд, в която се анализират нормите на Наредба № 1/2004 г. във връзка със Закона за адвокатурата и се приема, че прогнозната стойност на обществена поръчка или на обособена позиция не следва да се приравнява на цена на обжалваемия интерес. Според практиката на съда, предметът на производствата по ЗОП е извършване на проверка за законосъобразност на административния акт (на КЗК и на възложителя), а не преценка на стойностното изражение на обществената поръчка и затова не е налице определен материален интерес. Прогнозната стойност е предвиждане (планиране) на средствата за финансиране на съответната обществена поръчка, включително разчетените средства по бюджета на възложителя, без същата да се идентифицира с пазарната цена на услугата (решение № 7842/29.06.2015 г. по адм. д. № 9748/2014 г. на ВАС, решение № 2261/29.02.2016 г. по адм. д. № 10528/2015 г. на ВАС). Именно защото тази стойност е "прогнозна", а не абсолютна, тя не може да се приеме за "определена" по смисъла на Наредба № 1/2004 г. Делата по ЗОП са без материален интерес, като размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по тези дела се определя по правилата на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от Наредба № 1/2004 г. В този смисъл са постановените съдебни актове от ВАС по приложението на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., преди изменението й с ДВ, бр. 88/2022 г., които не са загубили своята актуалност (определение № 8015/23.09.2022 г. по адм. дело № 8166/2022 г., определение № 2534/17.03.2022 г. по адм. дело № 12284/2021 г., решение № 12788/15.12.2021 г. по адм. дело № 11148/2020 г., решение № 10108/6.10.2021 г. по адм. дело № 8095/2021 г., определение № 7416/18.06.2021 г. по адм. дело № 13339/2020 г., определение № 314/12.01.2021 г. по адм. дело № 13266/2020 г., решение № 7842/29.06.2015 г. по адм. д. № 9748/2014 г., решение № 2261/29.02.2016 г. по адм. д. № 10528/2015 г.). Правилна също така е преценката на КЗК, че пълният претендиран размер за адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на преписката, както и на обема на предоставената на частния жалбоподател процесуална защита и съдействие в производството пред КЗК. Противно на наведените в частната жалба оплаквания, КЗК е извършила дължимата по арг. на чл. 78, ал. 5 ГПК преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на преписката, като е изложила конкретни мотиви, съобразени с установената съдебна практика относно присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по ЗОП. Настоящият състав споделя изложените от КЗК подробни мотиви за неоснователност на искането по чл. 217, ал. 2 ЗОП и увеличение на възложените разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК във вр. с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,