Определение № 60313 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3200/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Момчил Добрев, действащ като ЕТ с фирма „Снемо Марс – Момчил Добрев“ със седалище [населено място] против определение № 1604/17.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1538/2021 г. на Апелативен съд – София, ГК, първи състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 263345/19.02.2021 г. по ч. гр. дело № 13947/2020г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, 21 състав. С последното е оставена без уважение молбата на ищеца и настоящ жалбоподател за изпращане на делото на Софийски районен съд (СРС), по подсъдност предвид предприетото намаление на размера на предявения осъдителен иск. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалвания правен резултат въззивният съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като определението на СГС не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Мотивирани са съображения, че с атакуваното първоинстанционно определение не се слага край на делото, то не е преграждащо, а в закона не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. Определението е правилно. Самостоятелното обжалване с частна жалба пред компетентния по правилата на функционалната подсъдност съд се реализира по отношение на съдебни актове, които са от категорията на регламентираните в чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно тази норма, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения - определения, които преграждат по - нататъшното развитие на делото и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона. Обжалваното определение не е относимо към посочения вид съдебни актове. В разглеждания случай, ищецът е поискал от сезирания от него СГС - с оглед извършеното намаление на размера на исковата претенция - да изпрати делото на СРС, по подсъдност. С определението си от 19.02.2021 г. по гр. д. № 13947/2020 г. градският съд е намерил така направеното искане за неоснователно. Това определение на съда не прегражда производството по делото, а в процесуалния закон не се съдържа изрична разпоредба, предвиждаща обжалваемостта му на самостоятелно основание. За ищеца не е налице възможност да обжалва първоинстанционното определение поради това, че делото не е прекратено пред сезирания от него самия съд на соченото основание и изпратено по подсъдност на друг съд. Дали производството по делото е проведено при наличие на положителните и отсъствие на отрицателните процесуални предпоставки е предмет на инстанционна проверка при обжалване на решението по съществото на делото, а актовете на съда, свързани с развитието на производството по делото, вкл. и процесното определение не подлежат на самостоятелно обжалване. Като е приел за недопустимо сезирането с жалба срещу съдебен акт от разгледаната по - горе категория съставът на апелативния съд в гр. София е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,