Определение № 374 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 332/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от „П” ЕООД, гр. Д. чрез пълномощника му адвокат С, против определение от 29.01.2009 г., постановено по гр.д. № 700 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Д., с което е прекратено въззивното производство по делото, образувано по жалба на „П” ЕООД, гр. Д. срещу решение № 207 от 15.12.2006 г. по гр.д. № 159 от 2000 г на Районен съд- Б. Ответниците в частното касационно производство не са изразили становище. Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е носнователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба за делба на реституирани земеделски имоти и се е развило между наследниците на А. И. А., поч. 9.04.1965 г. С писмена молба дружеството-жалбоподател е поискало да встъпи в производството като трето лице, тъй като притежава самостоятелни права върху предмета на делбения спор и с определение от 23.06.2000 г. е било конституирано като трето лице-помагач по делото, на основание чл.174 от ГПК /отм./. Постановеното решение за допускане на съдебната делба между наследниците на А. А. е било атакувано от „П” ЕООД по отношение на един от имотите /№ 109011/ с довод, че решението за възстановяване на собствеността е нищожно и този имот няма характер на земеделска земя и искане да се отхвърли иска за делбата му. Въззивният съд е изложил съображения, че след като дружеството претендира самостоятелни права върху имота, а не цели да издейства благоприятно решение за една от главните страни, то за същото липсва правен интерес да участва в процеса като трето лице-помагач. Претендираните от него права е можело да бъдат защитени в рамките на настоящия процес само чрез предявяване на иск по чл.181 от ГПК /отм./, възможността за което е преклудирана с приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Счетено е, че след като за дружеството-жалбоподател не е налице правен интерес за издействане на благоприятно решение за някоя от главните страни в спора, то липсва активна процесуална легитимация у въззивника, поради което въззивното производство е недопустимо. Атакуваното определение е незаконосъобразно. В писмената молба на дружеството за встъпване като трето лице-помагач са изложени твърдения, че същото е придобило част от имот № 1* чрез правна сделка с част от наследниците на А. А., участващи по делото като ответници. Твърденията, подкрепени с доказателства, за придобиване на права в съсобствеността на делбен имот, обосновава правен интерес от участие в процеса като трето лице-помагач на праводателите по сделката /ако същата е осъществена след допускане на делбата/ или като главна страна, доколкото участието на всички съсобственици е условие за допустимост на процеса. Обстоятелството, че доводите във въззивната жалба са свързани с твърдение за липса на съсобственост и отричане правата и на праводателите на дружеството е неотносимо, тъй като в производството по чл.196 и сл. от ГПК /отм./ въззивният съд не е обвързан от доводите на въззивника, а преценява допустимостта и законосъобразността на атакуваното решение въз основа на собствените си фактически и правни изводи. В тази връзка въпросите дали са били налице предпоставките за конституиране на „П” ЕООД, гр. Д. като трето лице-помагач на ответниците или същото е следвало да бъде конституирано като главна страна по иска за делба и по чл.76 от ЗН и съответно налице ли е съсобственост между наследниците на А. А., са свързани с преценка допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а не с допустимостта на въззивното производство. В обобщение атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение