Определение № 4195 от 19.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. А., чрез процесуалния и представител адвокат М. Ц. от САК, против решение №260376 от 19.06.2024г. по в.гр.д.№6554/2018г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 20.12.2017 г., постановено по гр.дело№5006/2012г. по описа на Софийския районен съд, а производството по делото е било прекратено. Решението е било постановено при участието на трето лице – помагач -Министерство на финансите.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.Тези въпроси са следните:

1.При иск за собственост основаващ се на реституция по реда на ЗСПЗЗ към кой момент ищецът следва да установи правото си на собственост в случай, че реституирания имот не е бил нанесен в действащата кадастрална карта, поради възникнал спор с трети лица претендиращи самостоятелни права на собственост върху целия имот или част от него.

Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на следната практика на ВКС: решение №164/10.05.2011г. на ВКС по гр.д.№95/2010г., І г.о., решение №363/11.05.2009г. на ВКС по гр.д.№1110/2008г., ІVг.о., решение №25/13.04.2010г. по гр.д.№3987/2008г. на ВКС, ІVг.о., определение №544/04.12.2008г. на ВКС по ч.гр.д.№1640 /08г., І г.о., решение №70/20.06.2016г. на ВКС по гр.д.№6305/2015г., ІІг.о., решение №89/13.01.2021г. на ВКС по гр.д.№3335/2019г., І г.о. и решение №247/13.10.2014г. на ВКС по гр.д.№3003/2014г., І г.о.

2.Длъжен ли е ищецът по иск за собственост да посочи в исковата молба квалификацията на претендираното от него право, както и към кой момент претендира да му бъде признато правото на собственост.

Поддържа се, че въззивното решение противоречи на решение №406/14.01.2014г. на ВКС по гр.д.№1585/2013г., І г.о.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

По реда на чл. 287, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците по касация Столична община, А. Д., М. М. и М. Ч., в които се изразява становище, че не са налице предвидените от закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощени адвокати, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР / чл. 53, ал. 2 ЗКИР преди изменението на закона с ДВ бр. 49/2014г./ по искова молба на А. А. и Р. Л., които твърдят, че са собственици на недвижим имот, представляващ нива от 2 172 кв. м., находящ се в строителните граници на [населено място], местността „П.“, имот №*, к.лист № * и *** от кадастралния план изработен през 1950г., при граници: наследници на братя П., И. Р. и П. М. и погрешно в КККР имотът е нанесен в границите на имотите на ответниците.

Видно от представено по делото удостоверение, ищцата Р. Л. е починала на 01.05.2012г. /след завеждане на исковата молба/ и е оставила за единствен наследник нейната дъщеря –ищцата А. А..

Отчетено е, че пред въззивната инстанция е допуснато уточнение на исковата молба, като ищецът е посочил, че претенциите са му, както следва:

• по отношение на М. Ч. за 873 кв.м. от УПИ *, в кв. * – по регулационния план на [населено място], местността „П.“ – незастроен;

• по отношение на А. Д. за 392 кв.м. от УПИ *, в кв. * – по регулационния план на [населено място], местността „П.“;

• по отношение на М. М. за 140 кв.м. от УПИ *, в кв. * – по регулационния план на [населено място], местността „П.“;

По отношение на Столична община за 234 кв.м. и 12кв.м., попадащи в улица.

Ищецът е уточнил още, че искът е предявен за поземлен имот с площ от 2.172 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], местността „П.“, имот №*, к.лист № * и * от кадастралния план изработен през 1950г., при граници: наследници на братя П., И. Р. и П. М., който е възстановен на ищцата с решение № 7658/11.06.2010 г. на ОСЗ – Овча купел по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ .Твърди се, че имотът не е нанесен в кадастралната карта на [населено място].Съгласно действащите КККР за процесния имот са отредени поземлени имоти със следните идентификатори: за УПИ * от кв. * – ПИ *; за УПИ * от кв. * – ПИ *; за УПИ * от кв. *– ПИ *; за УПИ * от кв. * – ПИ *; за УПИ * от кв. * – ПИ *; за УПИ * от кв. * – ПИ *; за УПИ * от кв. * – ПИ *; за УПИ *, кв. * - ПИ ***.

Въззивният съд е съобразил, че пред първоинстанционния съд производството по делото е оставено без движение с определение от 14.04.2014г. с указания към ищеца да обоснове правния си интерес от предявения установителен иск срещу Столична община и в петитума на исковата молба да се посочи какво е искането към съда.

С молба от 28.04.2014г. ищецът е уточнил, че интересът му от предявяване на иск срещу Столична община е обоснован от това, че същата е посочена като собственик на имот с идентификатор *в постановения отказ за изменение на КККР.По отношение на петитума се посочва, че се иска приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата А. А. е собственик на поземлен имот /нива/ с площ от 2.172 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], местността „П.“, имот №*, к.лист № *и * от кадастралния план изработен през 1950г., при граници: наследници на братя П., И. Р. и П. М.

В о.с.з., проведено на 26.05.2014г. процесуалният представител на ищцата – адвокат Ц. е уточнил, че се прави искане за установяване на правото на собственост към момента, в който е постановено решението на ПК.

С разпореждане от 13.06.2014 г. на СРС производството по делото повторно е оставено без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания за уточняване към кой момент се иска да бъде установено твърдяното право на собственост на ищеца – към момента на одобряване на кадастралния, респективно на регулационния план или към момента на предявяване на исковата молба.Указано е, в случай, че се иска установяване на правото към момента на одобряване на кадастралния или на регулационния план да посочат към момента на кой точно влязъл в сила кадастрален или регулационен план /ПУП/ искат да се установи правото на собственост и какъв е правният интерес за установяване на правото към кадастралния план от 1950 г., като вземат предвид, че искът по чл. 53 ЗКИР се отнася за действащи планове.Да посочат дали са били титуляри на правото на собственост към датата на влизане на плана в сила на посочената в исковата молба основание и дали е налице грешка или непълнота в този план, като точно посочат в какво се състои грешката и в какво се изразява непълнотата.Да посочат кой кадастрален/регулационен план отразява действителното правно положение и да индивидуализират процесния имот съгласно кадастрален/регулационен план, в който твърдят, че е налице грешка.

В изпълнение на указанията на съда ищцата е депозирала молба вх. №1026280/25.06.2014г., в която е посочила, че се иска установяване на правото на собственост към момента на решение №7658 от 11.06.2010г. на ОСЗ“Овча купел“ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л. и с което са били засегнати правата на ответниците и е възникнал спор за материално право.

В проведеното открито съдебно заседание на 02.10.2014г. от страна на ответниците е заявено становище, че исковата молба е нередовна и не следва да се дава ход на делото.Изложени са доводи, че ищецът няма правен интерес от предявения иск и не е изпълнил дадените от районния съд указания.Позовават се на трайна съдебна практика, според която на ищеца следва да се дават веднъж указания, в противен случай му се оказва правна помощ.

Процесуалният представител на ищеца е поддържал, че дадените указания са изпълнени.С протоколно определение, съдът, като е взел предвид, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, от една страна, и от друга, че за него не е налице правен интерес от предявения иск, е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Това протоколно определение на съда е обжалвано с частна жалба от страна на ищеца пред Софийския градски съд.

С определение № 10368/19.05.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 3397/2015 г. въззивният съд е приел, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В същото е посочено, че собствеността следва да се установи към момента на влизане в сила на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

С определение от 08.09.2016 г. на СРС е отменено определението, постановено в о.с.з., проведено на 18.04.2016г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.Със същото исковата молба на ищеца е оставена без движение с указания същият да насочи иска си към всички собственици на имоти, върху които попада имотът, възстановен с решение на ОСЗ – Овча купел, тъй като задължителните разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, е към момента на предявяване на иска, респективно – на приключване на съдебното дирене.

С молба вх. № 1158334/27.10.2016 г. в изпълнение на указанията на съда, ищецът е посочил, че в ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС не се съдържа изискване искът да бъде насочен срещу всички собственици на засегнатите имоти.

С определение от 19.01.2017 г. поради неизпълнение на указанията от страна на ищеца производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на ищеца.

Същото е обжалвано с частна жалба от ищеца пред Софийския градски съд, който с определение №19263 от 19.07.2017г., е отменил обжалваното определение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че производството по делото е недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя надлежното упражняване на правото на иск, а именно наличието на правен интерес от търсената защита от страна на ищеца.Това е така тъй като, ищецът е заявил и поддържал, че предявява иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване правото на собственост на ищеца към момента на решение № 7658 от 11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л. и с което са били засегнати правата на ответниците и е възникна спор за материално право.Съгласно разрешението, прието с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на Върховен касационен съд, принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК .Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Такова изключение е искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, при който съдебната практика е приемала, че поради прякото отчуждително действие на одобрен дворищнорегулационен план правото на собственост върху неправилно заснетия имот следва да се установи към момента на одобряване на плана. ЗКИР е въвел основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР .Ето защо установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Следователно искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, което не е в правомощията на съда, а иск за собственост към настоящия момент и в петитума следва да се посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца с точно отразяване на границите на имота, които иска да бъдат установени, включително и чрез графичното отразяване на претендираните граници по действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ.В този смисъл са били и дадените от първоинстанционния съд указания за уточняване към кой момент се иска да бъде установено твърдяното право на собственост на ищеца – към момента на одобряване на кадастралния, респективно на регулационния план или към момента на предявяване на исковата молба.Въпреки това ищецът е поддържал, че предявеният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели установяване правото на собственост на ищеца към момента на решение № 7658 от 11.06.2010 г. на ОСЗ“Овча купел“ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л..

Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото е прекратено.

Допускането на касационното обжалване е обусловено от посочване от страна на касаторите на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория поставен въпрос, тъй като решаващите изводи на въззивния съд са в отклонение както на посоченото в изложението решение на ВКС, така и на служебно известните на състава: решение №60206 от 7.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2020 г., IV г. о., решение №27 от 7.02.2022г. на ВКС по гр. д. №1975/2021г., IVг.о., решение №50093 от 7.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2529/2022 г., IV г. о. и др., в които се приема, че предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане /петитум/. Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания.Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение