Определение № 146 от 22.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1684/2012 г.

Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на А. Г. Б. против разпореждане от 24.07.2012 г. на съдията-докладчик по ВЧНД № 120/2012 г. по описа на Врачанския окръжен съд за връщане на депозираната от него жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 39/30.03.2012 г. Претендира се отмяна на разпореждането и администриране на жалбата до ВКС. В мотивираното си писмено становище прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на жалбата, тъй като въззивният съдебен акт е извън тези, подлежащи на касационна проверка по чл. 346 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения: С въззивното решение Врачанският окръжен съд е потвърдил определение № 92/14.02.2012 г. по ЧНД № 32/2012 г. на РС – Враца, постановено в производство по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК, с което на осъдения А. Г. Б. е било определено общо наказание по влезли в сила присъди по реда на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК, както и е бил приложен чл. 24 от НК. Изложеното дотук съвсем ясно информира, че въззивното решение е извън обхвата на съдебни актове, подлежащи на касационна проверка по чл. 346, вкл. по т. 3 НПК. Не се касае до нова присъда, нито до определение на окръжния съд по чл. 306 ал. 1 от НПК, постановено по този повод, а до решение на въззивната инстанция, с което след извършена въззивна проверка определението на първата инстанция е било потвърдено. Контролът върху такива актове е възможен единствено по реда на възобновяването по чл. 419-426 от НПК. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал подадената жалба, то съдията-докладчик правилно е приложил разпоредбата на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение