Определение № 89 от 15.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 629/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 351, ал.5 от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу разпореждане за връщане на касационна жалба и протест от 20.04.2017г. по ВНОХД № 368/2016г. по описа на Великотърновски апелативен съд, по което е постановена нова, осъдителна присъда. С цитираното разпореждане съдия от въззивния съд по делото е върнал подадените касационни жалба и протест срещу присъда № 77/20.02.2017г. по ВНОХД № 268/2016г., като в съобразителната част е отбелязал, че съобразно дадено указание на касационната инстанция следва да подложи на преценка дали съдебния акт, с който деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, подлежи на касационно обжалване. Съдията.-докладчик е приел, че следва да съобрази нормата на чл.346, т.1 от НПК и че атакуваният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. В тази връзка е постановил разпореждането, с което е върнал подадените касационни жалба и протест. В подаденият протест се изтъква, че обстоятелството, че подс.М. К. е бил освободен от наказателна отговорност за деяние по чл.313, ал.1 от НК и му е наложено административно наказание, не следва да преклудира възможността присъдата да бъде атакувана в частта за оправдаването на дееца да е извършил престъпление по чл.248а, ал.5, вр.ал.3, пр.1-во,вр.ал.2, пр.1-во от НК. Поради това се иска отмяна на разпореждането за връщане на протеста и администриране на делото по подадения касационен протест срещу присъдата. Прокурорът от ВКП дава становище ,че жалбата е основателна, позовавайки се на доводите от протеста срещу разпореждането за връщане. Съставът на ВКС счете, че протестът е подаден в срок, подлежи на разглеждане, но се явява неоснователен. Вярно е, че е постановена нова присъда, при това извън обхвата на случаите, изрично посочени в чл.336, ал.1 от НК. Както е посочено в дадените по-рано указания на касационната инстанция при отказ да бъде образувано делото, съдебният акт на въззивната инстанция носи белезите на изменително решение, тъй като обвинението е едно и съдът от втората инстанция го е изменил, преквалифицирайки го в по-леко такова, дало му основание за приложението на раздел ІV от глава 8-ма на НК. Това обстоятелство не променя правната природа и последиците на постановения акт от апелативната инстанция, след като деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК, то е било реализирано изключението по чл.346, ал.1 от НК. В такъв случай съдебния акт, бил той решение или присъда, не подлежи на касационно обжалване. Не може да се възприеме предложената теза в протеста и от представителя на ВКП, че се атакува само оправдателната част на съдебния акт, тъй като по същество такава няма, а има изменение на съществуващо обвинение. Държавното обвинение твърди, че съдът следва да се занимае само с оправдаването на дееца, постигайки единствено и само заобикаляне на закона, тъй като в случая не може да бъде преразгледана частта относно квалификацията по чл.248а ал.5 от НК, без да бъде подложено на преценка и освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. А това не се допуска от закона, както изрично бе посочено. Обстоятелството дали е приложен правилно закона не може и не следва да бъде проверено по реда на касационното обжалване, в глава 28-ма от НК е указан възможността за това. Поради това съставът на ВКС прие, че атакуваното разпореждане на връщане от съдия при въззивния съд се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 351, ал.5 от НПК, ВКС, I НО,