Определение № 7039 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5894/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Савов, чрез адв. П. Пантелеев, против определение № 492/25.05.2023 г., постановено по адм. дело № 528/2022 г., на Административен съд- Русе, с което е оставено без разглеждане неговото искане с вх.№ 1880/09.05.2023г. за отмяна на влязло в сила решение № 114/18.04.2023г. по адм.д. № 528/2022г. на Административен съд- Русе, с което е отхвърлено оспорването на Й. Савов против Заповед № РД-01-3258/06.10.2022г. на Кмета на Община Русе, с която последният е пренастанен в общински жилищен имот, находящ се в гр. Русе, бул. "България" № 111, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения. С доводи за неправилност и необоснованост се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – Кметът на община Русе, не изразява становище по подадената жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение АС- Русе е оставил без разглеждане искането на И. Савов с вх.№ 1880/09.05.2023г. за отмяна на влязло в сила решение № 114/18.04.2023г. по адм.д. № 528/2022г. на Административен съд- Русе. За да постанови този резултат, съдът е описал подробно фактическата обстановка, установена от мотивите на постановеното решение № 114 от 18.04.2023г. по адм.д. № 528/2022г. Констатирал е, че със заповедта, предмет на оспорване по адм.д. № 528/2022г. по описа на АС- Русе, И. Савов- брат на искателя, е пренастанен в по- малко общинско жилище, поради което е счел, че тази заповед № 3241/23.10.2019г. на Кмета на община Русе, не засяга нито права на И. Савов, нито права и законни интереси на членове на неговото семейство, с нея не се създават и задължения за тях. Така постановеното определение е правилно. Искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение от трето лице, неучаствало като страна по делото, е допустимо само когато решението има сила на пресъдено нещо спрямо него и е неблагоприятно за него /чл. 246, ал. 1 АПК/. Следователно, на първо място, преценката относно правото на искане за отмяна от трето лице се извършва съобразно субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение. Според чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В случая с влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е отхвърлена жалбата на друго лице- Й. Савов, против горепосочената заповед на кмета на община Русе, т.е. актът не се отменя или изменя. Поради това няма как решението, чиято отмяна се иска, да има сила и по отношение на третото лице И. Савов, нито да е неблагоприятно за него. Вярно е, че в мотивите на обжалваното определение съдът непрецизно се е позовал на чл.238, ал.1 от АПК, тъй като искането е подадено на основание чл.246, ал.1 вр. чл.245, ал.1 от АПК- отмена по искане на трето лице. Въпреки това, обаче, и по изложените по- горе съображения, че решението, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници няма сила спрямо трети лица по арг. от чл. 177, ал. 1 АПК, то като краен резултат обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че административният съд подробно се е мотивирал по отношение на потенциалните възможности на И. Савов да удовлетвори жилищните си нужди, сред които, обаче, не попада отмяната чрез извънредния способ на чл. 245 и сл. АПК. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение в настоящия състав