Определение № 330 от 08.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 202/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. М. Г. против определение № 164 от 24.01.2011 г. по гр.д. № 948/2009 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е върната касационната му жалба против въззивното решение по делото. Ответниците по частната жалба Д. П. Б., В. П. Б., К. Д. Б., С. Л. Б., О. Л. Б., Г. Д. Б.-Г. и А. Д. Б. не са изразили становище в настоящото производство. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че съобщението за въззивното решение е връчено на С. Г. на 14.04.2010 г. и едномесечния срок за обжалване е изтекъл на 14.05.2010 г., съответно подадената на 15.05.2010 г. касационна жалба е просрочена. В частната жалба се поддържа, че е налице порочност на връчването, тъй като страната не е получила и подписала съобщението. Дори и твърденията да се приемат за основателни това не би рефлектирало върху изхода на настоящото дело. Предмет на съдебното производство е спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, касаещ две ниви, чиято данъчна оценка е съответно 22.30 лв. и 10.14 лв. /удостоверения за данъчна оценка на лист 30 и 31 от първоинстанционното дело/. Следователно цената на иска е под определения в чл.280, ал.2 ГПК /редакция от ДВ бр.59/2007 г./ размер от 1000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. В обобщение макар и по съображения, различни от изложените от въззивния съд, атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение