Определение № 3220 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2363/2024 г.

Производството е по чл.229-236 във вр. с чл.130, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Централна избирателна комисия (ЦИК) срещу определение №9695 от 08.11.2023г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело №10560/2023г. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му. Ответниците - Г. Неделчев и Д. Божилов, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 130, ал. 4 от АПК, от страна по делото, която има правен интерес от обжалването му и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение №9695 от 08.11.2023г. по адм. д. №10560/2023г. Административен съд София - град е прекратил производството по делото и е изпратил преписката по подведомственост на Централната избирателна комисия. За да постанови този резултат съдът е счел, че спорът не му е подведомствен, тъй като предмет на оспорване е било решение №938-МИ/31.10.2023г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) - Столична община, с което са допуснати до участие на втори тур кандидатите за кмет на Столична община В. Терзиев и В. Григорова. Със специалната норма на чл. 88, ал. 1 от Изборния кодек (ИК) за това решение било предвиденото задължително обжалване по административен ред пред горестоящия административен орган. Този ред на оспорване изключвал общия ред по чл. 97, ал. 5 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК за изборност на реда за оспорване. А редът за оспорване по чл. 459, Раздел XI от ИК (съдебно оспорване) бил ограничен единствено до оспорване решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите, каквото не било оспореното решение на ОИК. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Обжалваният акт е решение №938-МИ/31.10.2023г. на ОИК - Столична община, с което са допуснати до участие на втори тур кандидатите за кмет на Столична община В. Терзиев и В. Григорова. Оспореният акт е издаден на основание чл. 87, т.26 и чл. 452 от Изборния кодекс. Според първата разпоредба Общинска избирателна комисия установява и обявява резултатите от гласуването в изборния район в срок до 48 часа след приключването му. А според чл. 452, ал.2, ал.4 и ал.5 от ИК Общинската избирателна комисия обявява резултатите от гласуването за кметове по партии, коалиции и независими кандидати. Когато на първия тур никой от кандидатите за кмет не е избран, втори тур на изборите се произвежда не по-късно от 7 дни от датата на произвеждането на първия тур в неработен ден. Ако в изборния район са били регистрирани повече от двама кандидати и никой не е избран, на втория тур в избора може да участват само първите двама, получили най-много от действителните гласове. И двете разпоредби, на които е издадено оспореното решение на ОИК - Столична община, касаят обявява резултатите от гласуването. Съгласно чл. 459, ал. 1 от ИК посочени в разпоредбата лица могат да обжалват решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяването на решението. Следователно принципното несъгласие с определен акт на Общинска избирателна комисия минава под разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс и във връзка с ал. 3 на същия текст, се предявява пред съответния административен съд в посочения срок. Доколкото оспореното решение е за обявяване на резултатите от изборите, то това решение подлежи на разглеждане от съответния административен съд. Неправилно съдът е посочил общите текстове за оспорване и разглеждане на решения на Общинска избирателна комисия от Централната избирателна комисия. Касае се за специален ред на оспорване, при който са неприложими както общите правила на оспорване на административен акт по АПК, така и общия ред на оспорване на решенията на общинската избирателна комисия по чл.88, ал.1 от ИК. Предвид изложеното компетентен да се произнесе по оспорването, включително дали то е допустимо или не, редовно или не, е съответния административен съд, който в настоящия случай на местна подсъдност е Административен съд София - град. В този смисъл определение № 2001 от 20.02.2024г. на ВАС по адм. д. № 1650/2024 г., IV отд., както и цитираните в частната жалба определения на административни съдилища, в които последните са се произнасяло по такъв вид оспорване. Съобразно изложеното компетентен да се произнесе по жалбата на Г. Неделчев и Д. Божилов срещу решение №938-МИ/31.10.2023г. на ОИК - Столична община, е Административен съд София - град. Преди да се произнесе по съществото на спора административният съд следва да извърши проверка по допустимостта на жалбата по доводите в частната жалба за недопустимостта на оспорването. По изложените съображения и на основание чл.235, ал.1 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение