Определение № 610 от 19.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Маринов, чрез адв. Б. Златков като процесуален представител, срещу Определение № 8614 от 03.11.2022 г. по адм. дело № 5661/2022 г. на Административен съд – София-град. В частната жалба се съдържа твърдение за неправилност на определението. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което жалбоподателят бъде освободен от заплащането на държавна такса. В срока по чл. 232 от АПК възражения не са постъпили. Настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на М. Маринов против Констативен протокол № АКСУ-КП-01-217 от 26.08.2021 г. на инспектори при Агенцията за качеството на социалните услуги към Министерството на труда и социалната политика, с които на основание чл. 114, т. 6 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) на директора на Центъра за временно настаняване „Св. Димитър“, гр. София са дадени пет броя задължителни предписания. С Определение № 5646 от 14.07.2022 г. по адм. дело № 5661/2022 г. на Административен съд – София-град жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото е прекратено. Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№29501 от 08.08.2022 г. като при проверка на нейната редовност съдът е дал указания за внасяне на дължимата държавна такса. От страна на жалбоподателя е постъпило искане за освобождаване от държавна такса с мотива, че такава не се дължи, понеже делото е с предмет социални услуги, които са част от социалното подпомагане. С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса като се е обосновал, че липсват основания за това както по реда на чл. 227а, ал. 4 от АПК, така и по реда на чл. 83 от ГПК. Обжалваното определение е правилно като краен резултат по следните съображения. Съгласно чл. 235а изр. второ от АПК не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. В допълнителната разпоредба на § 1, т. 7 от АПК е пояснено, че „дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане“ са и производствата, които се разглеждат по Закона за семейни помощи за деца, Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. В настоящия случай, оспореният констативен протокол е издаден на основание чл. 114, т. 6 от ЗСУ, който не е сред изрично изброените нормативни актове, в производства по които не се дължи държавна такса при подадена частна жалба. По така изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че държавната такса е дължима и оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Досежно искането в частната жалба за освобождаване от държавна такса, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 213а, ал. 3 от АПК, съгласно който компетентен да се произнесе по такова искане е първоинстанционния съд, който вече се е произнесъл с оспореното определение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение