Определение № 293 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 867/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение №3275 от 14.05.2012 г. по гр.д. № 10512/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено в обжалваната от ответника част Решение № ІІ-71-135 от 28.01.2011 г. по гр.д. № 20 448/ 2009 г. на СРС, 71 с., с което срещу него са уважени исковете на [фирма] - от [населено място] на основание чл. 356 ал. 2, вр. чл. 361 ал. 2 ТЗ за 5206.37 лв. - общо по описаните фактури и за 1320 лв. - обезщетение за забавено плащане на всяка от сумите, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят сочи решените релевантни правни въпроси и под - държа основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени осъдителни искове общо за 5206.37 лв. - суми, дължими по описаните фактури и за 1320 лв. - обезщетение за забавено плащане на всяка от сумите. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като делото е търговско и решението е на въззивен съд с цена на иска до 10 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение