Определение № 3 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. С определение № 150/05.01.2024 г. по адм. дело № 12118/2023 г. Административният съд София град (АССГ) е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд (СРС) относно исковата молба на Р. Стоянова от гр.София, в частта й, с която са предявени искове срещу Столичната община(СО), с посочени правни основания чл.55, ал.1 и чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за заплащане на сумата 167 лв., такси и разноски по изпълнително дело № 20218490403344 по описа на ЧСИ А. Петров, рег.№849 на КЧСИ, с район на действие СРС и за сумата 23,97лв. обезщетение в размер на законната лихва върху сумата за такси и разноски за периода от 19.10.2021г.- датата на приключване на изпълнителното дело до 09.03.2023г., заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Петчленният състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като разгледа повдигнатия спор за подсъдност, прие следното: Исковата молба на Р. Стоянова от гр.София е внесена в Софийски районен съд. С молбата са предявени искове срещу Столичната община(СО), с посочени правни основания чл.55, ал.1 и чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за заплащане на сумата 390, 97лв., от които: 200 лв., събрани на отпаднало основание по изпълнително дело № 20218490403344 по описа на ЧСИ А. Петров, рег.№849 на КЧСИ, с район на действие СРС; 167 лв., такси и разноски по същото изпълнително дело и 23,97лв. обезщетение в размер на законната лихва върху сумата за такси и разноски за периода от 19.10.2021г.- датата на приключване на изпълнителното дело до 09.03.2023г., както и законната лихва върху 390, 97лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С определение №38954 от 01.11.2023г. по гр. дело № 2773/2023 г. по описа на СРС съдът приема, че в посочената част на исковата молба се претендират вреди от административна дейност с иска за плащане на събрани такси и разноски по изпълнителното дело, на основание т.1 от Тълкувателно постановление (ТП) №2 от 19.05.2015г. по тълк.д.№2/2014г. на Общото събрание(ОС) на Гражданската колегия(ГК) на ВКС и I и II колегия на ВАС, поради което предявеният иск е с правна квалификация по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ и той, заедно със съединения с него иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на законната лихва до завеждане на делото, са подсъдни на административен съд, поради което прекратява производството по делото в посочената част и го изпраща по подсъдност на АССГ. С определение № 150/05.01.2023 г. по адм. дело № 12118/2023 г. АССГ повдига спор за подсъдност и изпраща спора за подсъдност на състав по чл. 135, ал. 5 АПК за решаването му. За да постанови този резултат съдът приема, че в случая ищецът не поддържа претендираните вреди да са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. В исковата молба не се твърди претенцията да се основа на отмяната на административен акт или на незаконосъобразни фактически действия или бездействия на административен орган. Става дума за юридическо действие на взискател (СО) по образувано изпълнително дело пред ЧСИ. Петчленният състав от съдии от Върховния касационен съд и съдии от Върховния административен съд намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Р. Стоянова от гр.София, в посочената й част, е Софийският районен съд. Административните съдилища са компетентни да разглеждат осъдителни искове, с които се претендира обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълняваната от тях административна дейност, както предвижда чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК. Изложените в исковата молба, в процесната й част, фактически твърдения сочат, че вредите се претендират от незаконосъобразно събиране на такси и разноски по образувано дело на ЧСИ, заедно със законната лихва върху сумата до завеждането на исковата молба. Както правилно е подчертал в мотивите си АССГ, в молбата не се твърди ищцата да е претърпяла вреди от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган. Цитираната от СРС т.1 на ТП №2 от 19.05.2015г. по тълк.д.№2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС гласи, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Изразът „включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване“ се отнася за присъдени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания“, какъвто настоящият случай не е. Правната квалификация, дадена от ищеца, на предявения иск не обвързва съда, пред който той е предявен, но този съд може да квалифицира по различен начин иска, с който е сезиран, само въз основа на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. Спорното материално субективно право, което представлява предмет на делото в исковия процес се определя от правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, съгласно диспозитивното начало в процеса (в този смисъл „Българско гражданско процесуално право“, проф.Ж.Сталев, изд.“Наука и изкуство“, 1988, гл.IХ, §45, т.1, стр.197 и сл.). По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК петчленният състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд