Определение № 3312 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2024 г.

Постъпила е частна жалба от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, чрез пълномощника Димитров, срещу Решение №12903 от 20.12.2023г., постановено по адм. дело №6203/2023г. по описа на ВАС на РБ, VII-мо отд., в ЧАСТТА(с характер на определение), с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение №113 от 03.02.2023г. по адм. дело №1166/2022г. по описа на Административен съд София – област(АССО) и е прекратено производството по нея. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на тричленен състав на ВАС на РБ в посочената му част, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за разглеждане от друг състав. С частната жалба е поискано настоящия съд да отправи и преюдициално запитване до Съда е ЕС(СЕС) на основание чл.144а АПК с формулирани пет въпроса. Писмено възражение в срока е постъпило от Община – Пирдоп, чрез адв. Минков, с което се изразява становище за неоснователност на частната жалба и се настоява за оставяне в сила на обжалвания акт в посочената му част. Претендират се разноски. Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора Колегия, намира така депозираната частна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане подадената касационна жалба срещу решението на първоинстанционния административен съд, тричленния състав на ВАС на РБ е приел, че за Управляващия орган не е налице правен интерес да оспорва съдебното решение на първостепенния съд, тъй като то е благоприятно за него, за което важен е диспозитива, а не мотивите му, като последните не могат да бъдат обект на отделна, самостоятелна проверка. Настоящият петчленен състав намира този извод за законосъобразен. Видно е от самата депозирана касационна жалба на тази страна, че с нея е изразено несъгласие с част от мотивите на съдебното решение на състава на АССО от 03.02.2023г., с които е прието, че не е налице едно от двете вменени с Решението от 20.10.2022г. на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „Околна среда 2014-2020г.“ нарушения. Счита се, че чрез подаването и разглеждането и ще се обезпечи в пълна степен и възможността за една ефективна защита на предоставените средства от ЕСИФ. Въпреки така развитите подробни аргументи, следва да се посочи, че ясни и приложими продължават да бъдат задължителните разяснения, дадени още с т.18 от ТР №1 от 04.01.2001г. т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според които по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на пресъдено нещо, с оглед на което те не могат да бъдат и предмет на отделно оспорване от решението. За пълнота следва да се посочи, че в разглеждания казус тричленният състав, действащ като касационна инстанция, всъщност е извършил(макар и с оглед подадена касационна жалба от противната страна) дължимата проверка, съобразно обхвата и, предписан в чл.218 АПК, при което е направил преценка за законосъобразност и по двете констатации в оспорения административен акт. Т.е. съответни на мотивите на административния съдия са мотивите на касационната инстанция, поради което и на това отделно основание частният касационен жалбоподател, не може да черпи основание в тезата си. Изложеното обосновава и извод за оставяне в сила на решението(с характер на определение) в оспорената му част. По искането за отправяне на преюдициално запитване. На първо място прави впечатление, че като основание за търсената намеса на СЕС е посочена нормата на чл.144а АПК, която обаче се отнася до преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси, при които запитването се извършва от съда по реда на НПК. Очевидно в случая този ред е неприложим. Дори и да се остави на страна тази непрецизност, то самото искане се изчерпва с поставянето на пет въпроса, отнасящи се основно до процесуални проблеми, като в него липсват такива съществени елементи, които поне да насочат състава на Съда кои тълкувани разпоредби от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз са от значение за правилното решаване на делото. Необходимо е за използване механизма на преюдициалното сътрудничество да се разкрива поне в минимална степен каква е връзката на казуса с правото на ЕС и тази връзка трябва да е конкретно посочена или поне да е видима. Поради това и преюдициалното запитване винаги има за предмет тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС в контекста на приложимата към спора националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското. Общото посочване, че в случая целта е да се защитят фондове на ЕС, има за резултат ниска степен на убеждаващо въздействие, за да се мотивира съдът да отправи такова запитване. Необходимо е да се отбележи също така, че СЕС не е следваща съдебна инстанция, която да разреши правния спор, а предоставя на националната юрисдикция насоки за тълкуването на общностното право, необходими за разрешаването му. Изложеното мотивира и настоящия състав за оставяне на това искане без уважение. По разноските. С оглед изхода разноски се дължат на Община – Пирдоп, които се констатираха да се в размер на общо 25 200 лева – адвокатско възнаграждение по представения списък на разноските от тази страни и писмени доказателства за изплащането им. В предоставения на Управляващия орган с разпореждане по делото от 15.02.2024г. срок за становище по тези доказателства, такова не бе депозирано, поради което претендираната сума следва да се присъди така, както се търси, вкл. с оглед липсата на упражнени права или възражения от страна на Управляващия орган. Или МОСВ следва да бъде осъдено да заплати на Община – Пирдоп сумата от 25 200 лева разноски за тази инстанция. Следва да се посочи, че в частната жалба(in fine) е направено и възражение срещу прекомерността на присъдените вече разноски пред касационната инстанция. В тази връзка следва да се има предвид, че освен, че това възражение е било разгледано и частично уважено от тричленния състав(чието решение тук е и окончателно), то в тази си част съдебният акт е извън предмета на настоящото производство, поради което и няма как да бъде обсъждан в това определение. По тези съображения, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия