Определение № 3046 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2024 г.

Производството е по чл.229, ал.1, т.1 от АПК. Образувано е по частна жалба на Л. Синелникова, украинска гражданка, в качеството ѝ на майка и законен представител на К. Синелников, роден на [дата]., двамата с настоящ адрес гр.Балчик, [улица], подадена чрез адв. М. Василева от ДАК, с която се оспорва Разпореждане № 193/30.01.2024 год., постановено по адм.д. № 582/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич. С обжалваното разпореждане съдът е оставил без разглеждане Частна жалба вх. № 245/23.01.2024 г., подадена от адв. М. Василева в качеството ѝ на пълномощник на Л. Синелникова, против Определение № 90/15.01.2024 г. по адм.д. № 582/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич. С посоченото определение е отхвърлено искането на страната за изменение на Решение № 494 от 21.12.2023 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че решението в частта за разноските има характер на определение, поради което подлежи на самостоятелно изменение и обжалване отделно от самото решение. Излага подробни доводи, свързани с неправилността и незаконосъобразността на Определение № 90/15.01.2024 г. по адм.д. № 582/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и в заключение прави искане да бъде отменено разпореждането, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство е започнало по жалба Л. Синелникова, украинска гражданка с предоставена временна закрила, в качеството ѝ на майка и законен представител на К. Синелников, роден на [дата]., двамата с настоящ адрес гр.Балчик, [улица], подадена чрез адв. М. Василева от ДАК срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1011/20.09.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Балчик, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по реда на чл.10а, ал.1 от ЗСПД. По така подадената жалба е образувано адм.д.№ 582/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич. Същото е приключило с Решение № 494/21.12.2023 г., с което оспорената заповед е отменена, а преписката е върната на ответника за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление - декларация. Агенция „Социално подпомагане“ - София е осъдена да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 10 лв., а на адв. М. Петрова такива в размер на 400 лв. Посочено е, че съдебното решение не подлежи на обжалване на основание чл.10, ал.6 от ЗСПД. На 28.12.2023 г. адвокат Василева е подала жалба срещу посоченото съдебно решение в частта му относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, която е с характера на искане за изменение на решението в частта му за разноските по смисъла на чл.248, ал.1 от ГПК. Административен съд – Добрич се е произнесъл по горното искане с Определение № 90/15.01.2024 г., с което е оставил без уважение така подадената жалба и е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е посочил, че определението не подлежи на обжалване. Срещу горното определение е подадена частна жалба вх. № 245/23.01.2024 г. чрез АС – Добрич до Върховния административен съд, която е оставена без разглеждане с Разпореждане № 193/30.01.2024 год., което е предмет на инстанционна проверка от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд е приел, че частната жалба с вх. № 245/23.01.2024г. е недопустима на основание чл.231, вр. чл.215, т.4 от АПК, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл.231 във вр. с чл. 213а, ал.1, изр.1 от АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на частната жалба. Освен проверката за спазването на изискуемите от закона форма, съдържание и приложения на материалния насител на волята на сезиралия съда правен субект, съдът извършва и проверка за допустимост на жалбата, т.е. за съществуването и надлежното упражняване на правото на жалба до горната съдебна инстанция. Тогава, когато жалбата е недопустима, т. е. не е налице въобще право на обжалване или не са налице абсолютните предпоставки за неговото упражняване, първоинстанционният съд оставя жалбата без разглеждане и не извършва процесуалните действия по чл. 213а, ал. 4 и 5 АПК. Съгласно чл.231 вр чл. 213а, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд оставя без разглеждане касационната/частната жалба на основанията по чл. 215 АПК. Съобразно чл. 215 от АПК, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато: 1. са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство; 2. решението или обжалваната му част не съществува; 3. са подадени след срока по чл. 211; 4. са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване; 5. бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление. Административен съд – Добрич е заключил, че са налице предпоставките на чл. 215, т. 4 от АПК, тъй като частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. Посочил е, че постановеното по делото решение не подлежи на касационно обжалване с оглед изричната разпоредба на чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца, поради което и определението, с което е отказано изменение на това решение в частта му за разноските също не подлежи на обжалване. Изводът на съда е правилен и съответен на закона. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК, приложима в производството на основание чл. 144 АПК, определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, постановено в основното производство. Щом решението не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението по чл.248, ал.3 от ГПК, с което съдът се е произнесъл по искането за изменението му в частта за разноските. Доводът на частния жалбоподател, че определението, с което съдът се произнася по искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е винаги обжалваемо е в противоречие с посочената по-горе разпоредба. Този довод е и нелогичен, тъй като производството по чл. 248 ГПК е допълнително производство, чиято цел е да поправи неточно или непълно произнасяне на съда относно разноските, направени в основното производство, приключило с постановяване на решение. Затова режимът на обжалване на този допълнителен акт е еднакъв с този на решението по делото. Като е достигнал до същите изводи Административен съд – Добрич е постановил правилно и съответно на закона разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на частния жалбоподател за пресъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно, а ответникът не е поискал присъждането на такива. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,