Решение № 13738 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15140/2018 г.

ВАСIV отделение16.10.2019reporting judge Светослав Славов

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 12.10.2018 г. по адм. дело № 371/2017 г. на Административен съд-Ловеч. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Община Тетевен сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Grounds

Решение № 13738 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15140/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София чрез процесуалния му представител - юрисконсулт З. Захариева, срещу решение № 127 от 12.10.2018 г. по адм. дело № 371/2017 г. на Административен съд-Ловеч. С касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност и немотивираност на обжалвания съдебен акт. По подробно изложени съображения прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/983 от 2.10.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнително становище поддържа депозираната касационна жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – кмета на община Тетевен, с писмен отговор на касационната жалба е изложил доводи в посока, че обжалваното решение на административния съд е правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с материалния закон, по - конкретно в съответствие с изискванията на действащия към този момент Закон за обществените поръчки, Правилника за прилагането му, Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), както и Методологията за определяне на финансова корекция във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове (МОФК). Твърди, че обосновано и след излагане на подробни мотиви съдът е приел, че обжалваното решение за налагане на финансова корекция е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Заявява, че първоинстанционният състав е извършил необходимия анализ на изложените факти и твърдения в текста на жалбата и становището на управляващия орган, като подробно е изследвал законосъобразността на всяко действие на органа, касаещи предпоставките за налагане на финансовата корекция и изпълнението на процедурата по налагането й. По така развитите съображения доводи прави искане за оставяне в сила обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на съдебното решение, което е станало на датата 26.10.2018 г. видно от приложената по делото разписка, подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Ловеч е по реда на чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 – 7 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Административно дело № 371/2017 г. е било образувано след разделяне на производството с определение № 882/14.12.2017 г. по адм. дело № 371/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч и по жалба на кмета на община Тетевен, срещу решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/983 от 2.10.2017 година на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София. С обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е отменено решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/983 от 2.10.2017 година на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, с втори диспозитив Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция е осъдена да заплати на Община Тетевен, представлявана от кмета на общината, съдебни разноски в размер на 550 лева. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Приел е, че по правната си същност оспореният административен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който следва да бъде съобразен с изискванията на АПК. При подробно извършено установяване от страна на административния съд е направен извода, че в оспореният административен акт липсват мотиви, под формата на фактически основания, като се сочи, че фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление не са били изяснени в противоречие с приложимите административно производствени правила и принципи за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Административният съд е установил, че административното производство е започнало след влизането в сила на ЗУСЕСИФ, а съгласно чл. 73, ал. 1 до ал. 3 е регламентирано производството по издаване на административния акт. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че процедурата не е стриктно спазена. В настоящия случай е установено, че преди издаване на решението за определяне на финансова корекция, ползвателят е уведомен с изрично и мотивирано писмо, в което е описано нарушението, правната квалификация и размера на финансовата корекция. Също е отразен размера на финансовата корекция без да е отразено как е формиран същия и дали при нейното определяне е отчетено, че финансирането по договора е 80 % от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет. На ползвателя е дадена възможност за изразяване на становище и представяне на доказателства, с което съдът е приел, че формално са спазени изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. На следващо място административният съд е извършил анализ на приложимото в случая общностно законодателство като според дефиницията, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013/ или чл. 2, т. 7 от Регламент /Е0/ 1083/2006/, "нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, за да е налице нередност следва да са налице кумулативно посочените три предпоставки: 1. действие или бездействие на икономическия оператор; 2. нарушение при прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 3. нанесена или възможна вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Административният съд е приел, че първият елемент на определението е налице, тъй като Община Тетевен има качеството на икономически субект. По отношение на втория и третия елемент, за да приеме, че наложената финансова корекция е незаконосъобразна по основание, съдът е съобразил относимите правни норми на националното законодателство. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане. В случая органът твърди, че е налице нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП ;. Това нарушение, ако е осъществено, би попаднало в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция преди ДВ, бр. 85/2017 г. / - за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В съответствие с чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на Министерския съвет. Съгласно § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 г. - 2013 г. В съответствие с § 8, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, нормативните актове по ал. 2 се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2014 - 2020 г., доколкото не противоречат на този закон. С Методологията, Министерски съвет определил основните категории нарушения при възлагане на обществени поръчки, за които се налагат финансови корекции - чл. 6, ал. 1 и приложението към него. С оглед на това и поради липсата на регламентация в закона на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и за процесния програмен период следва да се приеме, че именно Методологията е актът, който определя видовете нередности по Закона за обществените поръчки по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. В случая, доколкото обществената поръчка е проведена през 2014 г., приложима се явява Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" /Методологията/, приета с ПМС № 134 от 5.07.2010 г. и отм. 31.03.2017 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Методологията, в относимата към датата на процесната обществена поръчка редакция /Изм. – ДВ, бр. 52 от 2014 г., в сила от 24.06.2014 г., бр. 93 от 2014 г./, с методологията се урежда определянето на финансовите корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането на обществени поръчки или на договори по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 и при изпълнението на сключените договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци". Алинея 2 на чл. 1 определя целта на финансовите корекции - да се гарантира или да се възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство. Чл. 2 от Методологията обуславя приложимостта на акта по отношение определянето на финансовите корекции, които се прилагат при констатиране на нередности, свързани с процедурите по възлагане на обществени поръчки по проекти, съфинансирани със средства от Структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за програмния период 2007 - 2013 г. Посочените разпоредби от Методологията са част от обективното вътрешно право, действащо по времето на провеждане на процесната обществена поръчка и именно в този нормативен акт се съдържат критериите за определянето на едно действие или бездействие като нередност за целите на налаганите финансови корекции. Според изложените в акта мотиви, фактическите констатации, направени при извършения одит, обосновават извод за извършено нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП ;. Съгласно чл. 6 от Методологията - основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции, както и препоръчителните размери на финансовите корекции са посочени в Приложенията към нея. Приложенията към чл. 6 съдържат описание само на основните категории нередности, тоест изброяването в тях е примерно, а не изчерпателно. Видно е, че административният орган се е позовал на чл. 6 от Методологията и Приложението към него. На следващо място съдът е приел, че финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), така и от националния бюджет, което е в нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Въз основа на което така определената основа не съответства на установеното в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Видно от чл. 1, ал. 1 ЗУСЕСИФ в приложимата към датата на издаване на оспореното решение редакция има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. налагането на финансови корекции. Обстоятелството, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове се установява и от разпоредите на чл. 2, 3 и 6 ЗУСЕСИФ. Законът, към момента на издаване на оспореното решение няма за предмет регламентирането на правоотношенията възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. От доказателствата и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се е установило, че наложената с оспореното решение финансова корекция аритметично е под 5 %, поради което е незаконосъобразно определена. Административният съд е достигнал да извода, че административният орган неправилно е определил както процентът на корекцията като стойност, така и основата, върху която следва да се определи финансовата корекция, не цялата изплатена сума по договора, а само тази, представляваща средства, финансирани от ЕЗФРСР, предвид действащата към момента на издаване на решението правна уредба. Следователно определената в оспореното решение основа и процент на финансовата корекция е в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие и с целта на закона, изискваща при установени нарушения да се гарантира и възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред ЕК са в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство. Така постановеното решение е правилно. Правилен е извода на Административен съд - Ловеч, че в административния акт липсват мотиви, под формата на фактически основания. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на Управляващия орган, одобрил проекта. В ЗУСЕСИФ законодателят е регламентирал и специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на получателя на помощта да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Както правилно е приел първоинстанционният съд, това изискване на закона формално е спазено. Органът е уведомил общината за размера на финансовата корекция. Но задължение е на органа също така да обсъди мотивите на бенефициера по направеното възражение (чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ), каквото в настоящия случай не е сторено. Неизпълнението на тези задължения е нарушение на установената в закона процедура. Нарушение на формата на акта е и липсата на фактически и правни основания на акта за определяне на Финансовата корекция (ФК). На следващо място решението за налагане на финансова корекция е немотивирано досежно определяне на размера на финансовата корекция на 5 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договора за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Рехабилитация на общински път Градежница – Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10 +531, 39" и избран изпълнител ДЗЗД "Община Тетевен 2014", за изпълнение на одобрен проект с ИД по договор № 11/321/01410 за отпускане на финансова помощ, сключен между Държавен фонд "Земеделие" – РА и община Тетевен. От съдържанието на процесния административен акт се установява, че с диспозитива на акта е определена финансова корекция в размер на 5%. От изложеното в акта обаче не се установява как е определен размера на финансовата корекция, същата е посочена в абсолютна стойност, не е конкретизиран начина на формиране на същата, в това число съобразено ли е, че финансирането по договора е 80 % от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет, както и че не е направено изследване за тежестта на извършеното нарушение. Предвид изложеното, правилно административният съд е преценил, че е невъзможно да се прецени правилен ли е размерът на финансовата корекция. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни релевираните от касационния жалбоподател доводи в тази насока. На следващо място установеното от съда, че процедурата не е стриктно спазена, в частност, че оспорваният административен акт не е издаден в предвидения в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е правилно. Но неспазването на едномесечния срок по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ не представлява и процесуално нарушение. Едномесечният срок по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ е инструктивен и изтичането му не преклудира правомощията на органа да издаде акт за определяне на финансова корекция по основание и размер. Правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/983 от 2.10.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София. Съобразно чл. 143,

1

от Регламент № 1303/2013, държавите-членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Според чл. 122,

2

Регламент № 1303/2013, държавите-членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност е дадена в чл. 2,

36

Регламент № 1303/2013 и съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, приложима в дадения случай, финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, като, съобразно ал. 2 на цитираната разпоредба, нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Такъв се явява Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд на европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма "солидарност и управление на миграционните потоци", приета с ПМС № 134/2010 г. ; накратко наречена Методологията. В съответствие с чл. 28, ал. 2 и чл. 37, ал. 2 от ЗОП (приложим към момента на откриване на процедурата), предложената от възложителя методика за оценка съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Спазено е и изискването на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от закона, която задължава възложителите да определят методика за оценка по всеки показател, която да включва допустимите за него стойности в цифрово изражение и оценката му в предварително определени граници. Представената методика очертава стъпките на оценяване на офертите в зависимост от съответните предложения на участниците, а именно дали те отговарят в най-пълна степен на изискванията на възложителя. В образеца на Техническо предложение, част от документацията за участие, възложителят ясно и точно разписва своите изисквания към съдържанието на техническото предложение на изпълнителя, като по този начин ограничава допълнително субективизмът в оценката на предложенията. В тази връзка, видно и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза е, че при описание на начина на присъждане на точките по отделните показатели, възложителят е използвал понятия, като: детайлно, пълно, частично, непълно, ефективни и адекватни, но според вещото лице това са изрази често използвани в практиката и с ясно значение. Предвид на горното, вещото лице е счело, че методиката за оценка не създава субективна предпоставка при прилагането й. На следващо място, правилно административният съд е приел, че финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатената сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет, което е в нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Това е така, тъй като към датата на издаване на оспорения акт – 2.10.2017 г., Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове изобщо не регламентира възможността за определяне на финансови корекции за средствата от националното съфинансиране. Едва с допълнението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в "Държавен вестник", бр. 85 от 24.10.2017 г., законодателят изравни правният режим на безвъзмездното финансиране от двата източника – Европейският съюз и националният бюджет. В този смисъл е решение № 6428 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 6623/2018 г. на Върховен административен съд, IV отделение Предвид изложеното, касационната жалба по наведените в същата доводи, е неоснователна. Обжалваното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо. С оглед изложеното, същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Община Тетевен такова възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Cited provisions

1
  • чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ